Донован и Джими разказаха какво им се бе случило тази вечер. Инспекторът се обърна с укор към Пат:
— Не бива да оставяте вратата на товарния асансьор незаключена, мис. Наистина не бива.
— Няма повече — обеща Пат и я побиха тръпки. — Някой може да се вмъкне оттам и да ме убие като горката жена от долния етаж.
— Да, въпреки че там не са влезли по същия начин — отбеляза инспекторът.
— А вие ще ни разкажете ли какво открихте? — попита Поаро.
— Не зная дали би трябвало… но щом става дума за вас, мосю Поаро…
— Precisement — каза Поаро. — А тези млади хора — те ще бъдат дискретни.
— И без това вестниците ще надушат скоро това убийство — отвърна инспекторът. — Няма и какво толкова да се пази в тайна. Та значи мъртвата жена със сигурност е мисис Грант. Извиках портиера да я идентифицира. Жена на около трийсет и пет години. Тя е седяла на масата и е била застреляна с автоматичен пистолет малък калибър, вероятно от човек, който е седял срещу нея. Паднала е напред, затова има кърваво петно на масата.
— Но как никой не е чул изстрела? — попита Милдред.
— Пистолетът е имал заглушител. При това положение няма да чуете нищо. Впрочем чухте ли писъците на слугинята, когато й съобщихме, че господарката й е мъртва? Не? Това обяснява колко малко вероятно е някой да чуе съседа си.
— Прислужницата нищо ли не сподели? — попита Поаро.
— Тя е имала свободна вечер. Притежавала е собствен ключ. Върнала се към десет часа. Всичко било тихо. Помислила, че господарката й вече си е легнала.
— Не е ли надникнала във всекидневната?
— Внесла е там писмата, пристигнали с вечерната поща, но не забелязала нищо необичайно — нищо повече от господата Фолкънър и Бейли. Знаете, че убиецът е скрил тялото много старателно зад завесите.
— Но не мислите ли, че това е твърде любопитно?
Тонът на Поаро бе много учтив и все пак в него се съдържаше нещо, което накара инспектора бързо да вдигне поглед.
— Не е искал да се разкрие престъплението, преди да има време да се укрие.
— Може би, може би — но продължете вашия разказ.
— Слугинята е излязла в пет часа. Лекарят, който е тук, определя времето на смъртта… приблизително… преди около четири или пет часа. Така е, докторе, нали?
Лекарят, който не обичаше да говори много, се задоволи само да кимне утвърдително.
— Сега е дванайсет без четвърт. Мисля, че часът на убийството може да бъде определен с доста голяма точност.
Инспекторът извади от джоба си смачкано листче.
— Намерихме го в джоба на роклята на убитата. Не бива да се боите, че ще го пипнете. По него няма отпечатъци от пръсти.
Поаро изглади листчето. На него бяха написани думи с дребни, педантични букви.
ЩЕ ДОЙДА ДА ТЕ ВИДЯ ТАЗИ ВЕЧЕР В СЕДЕМ И ПОЛОВИНА.
— Оставил е компрометиращ документ — коментира Поаро, като връщаше листчето.
— Той не е знаел, че тя го е сложила в джоба на роклята си — каза инспекторът. — Навярно е предполагал, че го е унищожила. Имаме доказателство, че той е бил грижлив човек. Пистолетът, с който е била застреляна жената, намерихме под тялото — по него също няма отпечатъци от пръсти. Те са били изтрити много старателно с копринена кърпа.
— Откъде знаете, че кърпата е била копринена? — попита Поаро.
— Защото я намерихме — отвърна инспекторът тържествуващо. — Накрая, когато е дръпнал завесите, за да ги затвори, кърпата незабелязано е изпаднала от него.
Той показа голяма бяла копринена кърпа от добро качество. Не беше необходимо инспекторът да посочва с пръст надписа в средата й. Той беше съвсем четлив. Поаро прочете името:
— Джон Фрейзър.
— Точно така — каза инспекторът. — Джон Фрейзър… инициалите му са Дж. Ф., написани на бележката. Знаем името на човека, когото трябва да търсим и щом научим нещо повече за убитата и открием нейни роднини, скоро ще открием верния път към него.
— Съмнявам се — отговори Поаро. — Но, mon cher, нещо ме кара да мисля, че този ваш Джон Фрейзър няма да бъде открит лесно. Той е странен човек — внимателен, понеже поставя името си на носните си кърпи и изтрива пистолета, с който е извършил престъплението — но в същото време и небрежен, тъй като изгубва кърпата си и не потърсва бележката, която може да го уличи.
— Бързал е, това е причината — каза инспекторът.
— Възможно е — каза Поаро. — Да, възможно е. Никой ли не го е видял да влиза в сградата?