— Да, неприятности. Ще направим всичко възможно да не намесваме името й, но това ще бъде изключително трудно. Защото, знаете ли, тя е мотивът.
Той разкъса плика, който държеше в ръка. От него изпадна някакъв документ. Съпровождащото писмо от една адвокатска фирма беше кратко.
Уважаема госпожо,
Документът, който ни изпратихте, е валиден и фактът, че бракът ви е сключен в чужда страна, не го обезсилва по никакъв начин.
Искрено ваши и т.н.
Поаро разгъна приложения документ. Това беше брачно свидетелство между Донован Бейли и Ърнестин Грант, с дата отпреди осем години.
— О, Господи! — възкликна Джими. — Пат каза, че е получила писмо от тази жена, в което тя искала да се срещнат, но не е подозирала, че се отнася за нещо важно.
Поаро кимна.
— Донован е знаел — каза той — и е отишъл да види жена си тази вечер, преди да се качи горе — по силата на някаква странна ирония нещастната жена се е настанила в сградата, където живее нейната съперница — Донован я убива хладнокръвно, а после идва с вас на вечерното забавление. Жена му трябва да му е казала, че е изпратила брачното свидетелство на адвокатите си и очаква отговора им. Несъмнено той се е опитал да я накара да повярва, че има нещо нередно с брака им.
— Той изглеждаше в много добро настроение през цялата вечер, мосю Поаро — каза Джими и потрепери. — Защо го оставихте да си отиде?
— Няма начин Донован да избяга — отговори сериозно Поаро. — Не бива да се безпокоите.
— Най-много се притеснявам за Пат — каза Джими. — Нали вие не вярвате… че тя наистина е била увлечена по Донован?
— Mon ami, това зависи от вас — отвърна деликатно Поаро. — От вас зависи дали тя ще обърне сърцето си към вас и ще забрави. Смятам, че това ще ви се удаде съвсем лесно!
Двоен грях
Отбих се в апартамента на приятеля ми Поаро и го намерих ужасно претрупан с работа. Интересът към него бе толкова нараснал, че всяка богата жена, която е забутала някъде своя огърлица или е изгубила любимото си котенце хукваше да дири услугите на великия Поаро. Дребният ми приятел беше чудата смесица между фламандска пестеливост и артистична страст. Той приемаше много случаи, които в действителност не представляваха особен интерес за него, но тогава връх вземаше първото от тези негови качества.
Поемаше и случаи срещу малко или направо никакво парично възнаграждение, когато го заинтригуваше самият проблем. В резултат на това, както вече казах, Поаро се чувстваше преуморен. Той сам признаваше това и аз сравнително лесно го убедих да дойде с мен на едноседмична почивка в известния курорт Ебърмът на южното крайбрежие.
Бяхме прекарали четири много приятни дни, когато Поаро дойде при мен с писмо в ръка.
— Mon ami, помните ли приятеля ми Джоузеф Аронс, театралния агент?
Беше ми нужно малко време, за да се сетя, но все пак кимнах утвърдително. Приятелите на Поаро са толкова много и така различни — от боклукчии до барони.
— Eh bien, Хейстингс, Джоузеф Аронс се намира в Чарлок Бей. Не е много добре и има един малък проблем, който, изглежда, го тревожи. Той ме моли да отида при него да го видя. Мисля, mon ami, че трябва да удовлетворя молбата му. Той е верен приятел, този добър Джоузеф Аронс, и ми е помагал много в миналото.
— Разбира се, щом смятате така — отвърнах аз. — Вярвам, че Чарлок Бей е хубаво място и май че никога не съм бил там.
— Тогава ще съчетаем полезното с приятното — каза Поаро. — Ще направите ли справка за влаковете?
— Вероятно ще се наложи да правим прехвърляне на едно-две места — отговорих с гримаса аз. — Знаете какви са тези провинциални линии. За да стигнеш от крайбрежието на Южен Девън до това на Северен Девън понякога ти трябва цял ден.
Но като направих справката, установих, че пътуването ни може да се осъществи само с една смяна в Ексетър. Бързах към Поаро с информацията, когато се случи да мина покрай туристическото бюро, където видях да пише:
Утре. Целодневна екскурзия с автобус до Чарлок Бей. Тръгване в 8.30 сутринта. Маршрут през най-красивите места на Девън.
Попитах за някои подробности и се върнах в хотела, изпълнен с ентусиазъм. За нещастие обаче Поаро не сподели чувствата ми.
— Приятелю — рече ми той, — откъде е тази страст у вас към автобусите? Влакът е за предпочитане, нали? Гумите му не се пукат, с него не се случват и злополуки толкова често. Не те тормози течение. Прозорците могат да се затворят и вътре да не духа.