Лекарят се замисли.
— Не, хората стояха вън, в коридора, когато пристигнахме с Полард.
— Сигурен ли сте?
— Абсолютно сигурен.
И лекарят тръгна да изпълни задачата си.
— Съвестен човек — рече одобрително Джап. — Някои от тези доктори са екстра хора. Е, питам се кой ли е застрелял този човек? Изглежда някой от тримата обитатели на къщата. Най-малко подозирам икономката. Няма да работи осем години при него, за да го убие едва сега. Чудя се какви са тези Паркър? Не ми се струват много приятни хора.
В този момент се появи мис Клег. Тя беше слаба, мършава жена със спретната прошарена коса, сресана на път по средата, много сериозна и спокойна. Въпреки това в нея се чувстваше деловитост, която внушаваше респект. В отговор на въпросите на Джап тя обясни, че е била четиринадесет години при Продъроу. Той бил щедър и внимателен господар. За пръв път видяла мистър и мисис Паркър преди три дни, когато пристигнали неочаквано и останали да живеят в къщата. Тя смяташе, че те са се натрапили — господарят не изглеждал никак доволен, че ги вижда. Копчето за ръкавел, което Джап й показа, не било на Продъроу — тя била сигурна. Като я попитаха за пистолета, икономката рече, че според нея господарят й имал оръжие от този вид. Държал го заключен. Тя го видяла веднъж преди няколко години, но не може да каже дали е същият. Не е чула никакъв изстрел снощи, но това не я учудва, защото къщата е голяма и безразборно построена, а нейната стая и тези, приготвени за семейство Паркър, били в другия край на постройката. Не знаеше по кое време Продъроу си е легнал — той бил още на крак, когато тя се оттеглила в девет и половина. Нямал навика да си ляга веднага, а обикновено прекарвал буден половината нощ, като четял и пушел. Господарят бил голям пушач.
Тогава Поаро й зададе един въпрос:
— Как спеше обикновено господарят ви — на отворен или на затворен прозорец?
Мис Клег помисли.
— Обикновено прозорецът му беше отворен, поне горното малко прозорче.
— Но сега то е затворено. Можете ли да ми обясните защо?
— Не, освен че е почувствувал течение и го е затворил.
Джап й зададе още няколко въпроса и я освободи. После се зае да разпитва съпрузите Паркър поотделно. Мисис Паркър беше склонна към истерия и сълзи; мистър Паркър беше с груби обноски. Отрече ръкавеленото копче да е негово, но тъй като жена му преди това го бе разпознала, това никак не подобри положението му; отрече и да е бил в стаята на Продъроу, което накара Джап да заключи, че има достатъчно доказателства да поиска задържането на мистър Паркър.
Като остави Полард да пази арестувания, Джап изтича до селото и се свърза със службата си по телефона. Поаро и аз се върнахме в хана.
— Вие сте необичайно тих — казах аз на приятеля си. — Не се ли интересувате от случая?
— Напротив, извънредно много ме интересува. Но ме и озадачава.
— Мотивът е неясен — изрекох замислено, — но съм убеден, че Паркър не е стока. Обвинението срещу него изглежда съвсем ясно, само дето отсъства мотивът, но по-късно и той ще излезе наяве.
— Нещо особено да ви е направило впечатление? Нещо, пропуснато от Джап?
Погледнах любопитно Поаро.
— Какво пак криете в ръкава си, Поаро?
— Апропо, какво беше скрито в ръкава на мъртвия?
— О, онази носна кърпа!
— Точно така, онази носна кърпа.
— Моряците ги носят в ръкавите си — казах замислено аз.
— Отлично, Хейстингс, въпреки че не това имах предвид.
— Нещо друго?
— Да, миризмата от цигарен дим не ми излиза от ума.
— Аз не подуших никакъв — извиках с почуда.
— Нито пък аз, cher ami.
Погледнах го с интерес. Трудно е да разбереш кога Поаро се шегува, но той изглеждаше напълно сериозен и дори леко намръщен.
Предварителното следствие беше два дни по-късно. Междувременно ново доказателство излезе на бял свят — някакъв скитник бе признал, че е прескочил стената на градината на Лий Хаус, където често спял в една незаключена барака. Той заявил, че в дванадесет часа в полунощ чул двама мъже да се карат на висок глас в стая на първия етаж. Единият искал пари, другият гневно му отказвал. Скрит зад един храст, скитникът видял как двамата минават насам-натам зад осветения прозорец. В единия той разпознал мистър Продъроу, собственика на къщата; другия той определи със сигурност като мистър Паркър.