— Защо?
— Любопитно е — измърмори Поаро, — че изразих желание да върша противозаконни неща малко преди да ни посети лейди Милисънт!
— Възнамерявате да влезете с взлом в къщата му, когато него го няма? — изпъшках аз.
— Понякога, Хейстингс, пъргавината на мислите ви ме изумява.
— А ако вземе писмото със себе си?
Поаро поклати глава.
— Много е неправдоподобно. Той очевидно има скривалище в дома си, за което си въобразява, че е просто недосегаемо.
— Кога… ъ-ъ-ъ… се заемаме с работата?
— Утре вечер. Ще тръгнем оттук към единайсет часа.
В уреченото време бях готов. Бях облечен в тъмен костюм и тъмна мека шапка. Щом ме видя, Поаро грейна.
— Виждам, че сте се пременили за ролята — забеляза той. — Хайде да вземем метрото за Уимбълдън.
— Няма ли да вземем нещо с нас? Инструменти, с които да влезем вътре?
— Драги Хейстингс, Еркюл Поаро не си служи с такива груби методи.
Замълчах пренебрежително, но вътрешно изгарях от любопитство.
Беше точно полунощ, когато навлязохме в малката крайградска градина на Буона Виста. Къщата беше тъмна и притихнала. Поаро се упъти право към един прозорец в задната част на къщата, повдигна безшумно рамката му и ми каза да влизам.
— Откъде знаете, че този прозорец ще бъде отворен? — прошепнах аз, защото това наистина бе необичайно.
— Защото прерязах райбера му тази сутрин.
— Какво?
— Да, работата се оказа много проста. Дойдох в къщата, представих фалшива карта и една от официалните карти на инспектор Джап. Казах, че съм изпратен с препоръката на Скотланд Ярд да проверя някои заключалки, които мистър Лавингтън е поставил срещу крадци. Икономът ме прие с ентусиазъм. Оказа се, че напоследък те са имали два опита за обир — очевидно нашата скромна идея е хрумнала и на други клиенти на мистър Лавингтън — но нищо ценно не било отнето. Проверих всички прозорци, направих приготовленията си, забраних на прислугата да пипа прозорците до утре, тъй като са свързани с електрическа инсталация и се оттеглих с финес.
— Наистина, Поаро, вие сте прекрасен.
— Mon ami, задачата беше от проста по-проста. А сега на работа! Слугите спят на горния етаж, така че почти няма опасност да ги събудим.
— Ако сейфът е вграден някъде в стената?
— Сейф? Дрън-дрън! Няма никакъв сейф. Мистър Лавингтън е интелигентен човек. Ще видите, че е изобретил много по-интелигентно скривалище от сейф. Сейфът е първото нещо, което ще търси всеки крадец.
Веднага започнахме систематично претърсване на цялото място. Но след няколкочасово тършуване из къщата нашите усилия се оказаха напразни. Видях симптоми на гняв по лицето на Поаро.
— А, по дяволите, нима може Еркюл Поаро да бъде победен? Никога! Нека запазим спокойствие. Нека размислим. Нека се позовем на здравия разум. Нека — enfin23! — употребим нашите малки сиви клетки!
Той поспря за няколко минути, съсредоточено сбърчил вежди; а после зеленият блясък, който ми беше толкова добре познат, се прокрадна в очите му.
— Аз съм истински идиот! Кухнята!
— Кухнята ли? — извиках аз. — Но това е невъзможно. Слугите?
— Да. Точно това ще кажат деветдесет и девет от сто души! И точно по тази причина кухнята е идеалното място. Тя е пълна с различни домакински вещи. Eh avant24 към кухнята!
Последвах го без всякаква надежда и започнах да наблюдавам как той рови в ракли за хляб, почуква тенджери и си пъха главата в газовата пещ. Накрая се уморих да го гледам и се упътих към кабинета.
Бях убеден, че там, само там ще открием la cache25 Потършувах малко, забелязах, че часът е вече четири и четвърт и че следователно скоро ще започне да се развиделява, и се върнах в кухнята.
За мое пълно изумление заварих Поаро стъпил в сандъка с въглища, напълно съсипвайки спретнатия си светъл костюм. Той направи гримаса.
— Да, приятелю, против моите инстинкти е да съсипвам външния си вид, но какво да се прави?
— Че Лавингтън би ли заровил писмото под въглищата?
— Ако използвате правилно очите си, ще видите, че не въглищата ме интересуват.
Тогава видях, че на една полица зад сандъка за въглища са натрупани цепеници дърва. Поаро умело ги изваждаше една по една от купчината. Изведнъж той издаде тихо възклицание.
— Дайте ми ножа си, Хейстингс!