Подадох му го. Той като че ли го мушна в цепеницата и внезапно тя се раздели на две. Дървото беше грижливо разрязано с трион през средата и там бе издълбана кухина. Именно от нея Поаро извади малката китайска дървена кутийка.
— Добре измислено! — извиках аз, забравил за миг, че трябва да пазя тишина.
— По-тихо, Хейстингс! — смъмри ме Поаро. — Не повишавайте толкова гласа си. Хайде да си вървим, преди да се е развиделило.
Като пъхна кутийката в джоба си, Поаро изскочи леко от сандъка за въглища, изчисти се колкото можа и напуснахме къщата по същия начин, по който влязохме в нея, след което бързо се отправихме към Лондон.
— Що за необичайно място! — възмутих се аз. — Всеки би могъл да изгори цепеницата.
— През юли ли, Хейстингс? А тя беше и на дъното на купчината — много изобретателно скривалище. О, ето едно такси! Да поемаме към къщи, да се измием и да се отдадем на освежителен сън.
След вълнуващата нощ аз спах до късно. Когато най-сетне се дотътрих до всекидневната малко преди един часа, видях с изненада Поаро, облегнал гръб в едно кресло, с китайската кутийка, отворена до него, спокойно да чете писмото, което беше извадил от нея.
Той ми се усмихна топло и потупа листа, който държеше в ръка.
— Лейди Милисънт има право — каза той. — Дукът никога не би простил за това писмо! То съдържа някои от най-екстравагантните термини за изразяване на чувства, които съм срещал.
— Поаро — възразих аз с леко възмущение, — не мисля, че трябва да четете писмото. Така не се прави.
— Но Еркюл Поаро го прави — отвърна невъзмутимо приятелят ми.
— И още нещо — казах аз. — Не мисля, че използването на официалната карта на Джап вчера е в съответствие с правилата на играта.
— Но аз не играя никаква игра, Хейстингс. Аз разследвам случай.
Повдигнах рамене. Явно почтеността не можеше да послужи за довод пред Поаро.
— Чувам стъпки по стълбите — рече Поаро. — Това трябва да е лейди Милисънт.
Нашата хубава клиентка влезе с напрегнат израз на лицето, който се промени с радостен, щом видя писмото и кутийката в ръцете на Поаро.
— О, мосю Поаро. Колко прекрасно от ваша страна! Как успяхте да постигнете това?
— С доста осъдителни методи, милейди. Но мистър Лавингтън няма да ме подведе под отговорност. Това е вашето писмо, нали?
Тя се вгледа в писмото.
— Да. О, как да ви се отблагодаря! Вие сте чудесен, просто чудесен! Къде беше скрито то?
Поаро й каза.
— Колко умно от ваша страна! — Тя взе малката кутийка от масата. — Ще си я запазя за спомен.
— Надявах се, милейди, че ще ми позволите да я задържа за себе си — също за спомен.
— Аз ще ви изпратя по-хубав сувенир от този — в деня на моята сватба. Няма да бъда неблагодарна към вас, мосю Поаро.
— Удоволствието, че ви направих услуга, ще бъде за мен по-ценно от чек — затова ми позволете да задържа кутийката.
— О, не, мосю Поаро, аз просто трябва да взема това! — извика лейди Милисънт със смях.
Тя протегна ръка да вземе кутийката, но Поаро беше по-бърз. Ръката му стисна здраво кутийката.
— А аз пък мисля обратното. — Гласът му се беше променил.
— Какво значи това? — Гласът на клиентката ни като че беше станал по-рязък.
— Поне ми позволете да извадя и останалото съдържание на кутийката. Вие забелязахте, че кутийка е с двойно дъно. В горната й половина беше компрометиращото писмо, а в долната…
Той направи умело движение, а после протегна ръката си. В дланта му имаше четири големи блестящи диаманта и два едри млечнобели бисера.
— Скъпоценностите, откраднати на „Бонд Стрийт“ онзи ден, предполагам — измърмори Поаро. — Джап ще ни каже точно.
За мое пълно изумление Джап се появи откъм спалнята на Поаро.
— Ваш стар познат, струва ми се — каза учтиво Поаро на лейди Милисънт.
— Спипаха ме, Господи! — каза лейди Милисънт с напълно променено държание. — Ах, вие, ловък стар дяволе! — И изгледа Поаро почти с нежно преклонение.
— Е, драга ми Гърти — изрече Джап, — този път играта свърши, нали? Не се надявах да се видим тъй скоро! Хванахме и приятелчето ти, онзи господинчо, който се представи завчера под името Лавингтън. Колкото до самия Лавингтън, наричан още Кроукър, както и Рийд, питам се кой ли от бандата му заби ножа оня ден в Холандия? Мислила си, че е взел плячката със себе си, нали? Но не. Добре те е заблудил — крил я е в къщата си. Пратила си двама души да ги търсят, а после си хванала мосю Поаро и той с учудващ късмет е намерил бижутата.