— Много обичате да приказвате, нали? — каза бившата лейди Милисънт. — Успокойте се сега. Аз ще си отида кротко. Не можете да ми кажете, че не съм идеалната дама. Сбогом на всички!
— Обувките й я издадоха — каза Поаро унесено, докато аз още не се бях съвзел. — След известни проучвания на вашата английска нация установих, че една дама от висшето общество винаги е много стриктна по отношение на своите обувки. Дрехите й може да не са съвсем нови, но винаги ще бъде с безупречни обувки. А тази лейди Милисънт носеше елегантни, скъпи дрехи, докато обувките й бяха евтини. Съществува много малка вероятност да сме видели истинската лейди Милисънт — била е за кратко време в Лондон, а това момиче имаше известна повърхностна прилика, която е достатъчна, за да заблуди на пръв поглед. Както обаче казах, отначало обувките събудиха подозренията ми, а после нейната история… и воала й — е, те бяха малко мелодраматични, нали? Китайската кутийка с мнимото компрометиращо писмо в горната си част изглежда е била известна на цялата банда, но цепеницата е безспорно идея на покойния мистър Лавингтън. Eh, par exemple26 Хейстингс, мисля, че няма отново да засегнете достойнството ми, както направихте вчера с думите, че съм бил неизвестен в криминалния свят. Ma foi, те дори ме ангажират, когато не могат да се справят сами!
Приключение по море
— Полковник Клапъртън! — каза генерал Форбс.
Той изрече думите с нещо средно между изпръхтяване и изсумтяване.
Мис Ели Хендърсън се беше навела напред и един кичур от меката й прошарена коса се вееше пред лицето й. Очите й, тъмни и живи, блеснаха със злонамерена наслада.
— Има вид на истински войник! — изрече тя със злобен намек и прибра назад кичура от лицето си в очакване на резултата.
— Войник! — избухна генерал Форбс. Той подръпна военните си мустаци и почервеня в лицето като божур.
— Бил е в гвардията, нали? — промърмори мис Хендърсън, забивайки последната си стрела.
— Гвардията? Гвардията? Краставици на търкалета. Този тип е играл в мюзикхол! Факт! Записа се доброволец и във Франция броеше консерви сливи и ябълки. Фрицовете пуснаха една заблудена бомба и той се прибра вкъщи с рана в ръката. По някакъв начин попадна в болницата на лейди Карингтън.
— Значи така са се срещнали.
— Факт! Този тип е играл ролята на ранен герой. Лейди Карингтън няма ум в главата си, но има морета от пари. Старият Карингтън снабдяваше армията с боеприпаси. Тогава тя беше вдовица от шест месеца. Нашият човек я грабна за нула време. Тя му издейства място във Военното министерство. Полковник Клапъртън! Пфу! — изпухтя той.
— А преди войната е играл в мюзикхол — замислено изрече мис Хендърсън, опитвайки се да примири достойния белокос полковник Клапъртън с някакъв червенокос комедиант, изпълнител на весели песнички.
— Факт! — повтори генерал Форбс. — Научих го от стария Басингтън-Френч. А той го чул от стария Котърил Язовеца, който пък го научил от Паркър Дългоносия.
Мис Хендърсън кимна весело.
— Това, изглежда, решава въпроса! — каза тя.
Бегла усмивка се появи за миг на лицето на един дребен човечец, седнал до тях. Мис Хендърсън забеляза усмивката. Тя беше наблюдателна жена. Усмивката оценяваше иронията, съдържаща се в последната й забележка — ирония, която генералът изобщо не долови.
Самият генерал не забеляза усмивката. Той погледна часовника си, стана и каза:
— Малко движение. На кораб човек трябва да поддържа формата си — и премина на палубата през отворената врата.
Мис Хендърсън погледна човека, който се бе усмихнал. Този поглед беше предназначен да покаже, че тя е готова да завърже разговор със своя спътник.
— Доста е енергичен, нали? — рече дребният човечец.
— Обикаля палубата точно четирийсет и осем пъти — отговори мис Хендърсън. — Какъв стар клюкар! А казват, че ние, жените, сме обичали скандалите!
— Колко неучтиво!
— Французите са толкова учтиви — продължи мис Хендърсън. В гласа й прозвуча нотка на любопитство.
Дребният мъж откликна веднага:
— Аз съм белгиец, мадмоазел.
— О! Белгиец.
— Еркюл Поаро. На вашите услуги.
Името събуди някакъв спомен. Дали не го бе чувала преди?
— Харесва ли ви това пътуване, мосю Поаро?
— Откровено казано, не. Беше идиотщина да се оставя да ме склонят. Аз се отвращавам от la mer27. То никога не е спокойно — дори за миг.