Мисис Клапъртън се разсмя като момиче.
— Всички ми казват колко съм млада! Това е абсурдно. Никога не се опитвам да се преструвам нито ден по-млада от четирийсет и три години — продължи тя с леко кокетлива прямота — обаче на много хора това не им се вярва. „Толкова си жива, Аделин“ — казват ми те. Но всъщност, мосю Поаро, какъв може да е човек, ако не жив?
— Мъртъв — отвърна Поаро.
Мисис Клапъртън се намръщи. Този отговор не беше по вкуса й. Този човек, реши тя, се опитва да бъде забавен. Тя се изправи и рече хладно:
— Трябва да намеря Джон.
Като минаваше през вратата, изпусна чантата си. Тя се отвори и съдържанието й се разпиля наоколо. Поаро се спусна галантно да й помогне. След няколко минути разните червила, тоалетни чантички, табакера, запалка и други дреболийки бяха събрани. Мисис Клапъртън поблагодари учтиво, а после излезе на палубата и каза:
— Джон…
Полковник Клапъртън беше увлечен в разговор с мис Хендърсън. Той веднага се обърна и се запъти да посрещне съпругата си. Наведе се покровителствено над нея. Нейният шезлонг — дали е на подходящо място? Няма ли да е по-добре, ако…? Обноските му бяха галантни и изпълнени с нежна загриженост. Една наистина обожавана съпруга, разглезвана от обожаващия я съпруг.
Мис Ели Хендърсън ги следеше отдалеч и като че ли тази гледка я отвращаваше.
Застанал на вратата на пушалнята, Поаро също наблюдаваше.
Груб, треперлив глас изрече зад него:
— Ако бях мъж на тази жена, като нищо щях да й тегля ножа.
Старият господин, известен сред по-младите на кораба с непочтителното прозвище Дядото на всички чаени плантатори, току-що се беше дотътрил в пушалнята.
— Момче! — извика той на стюарда. — Донеси ми една чашка уиски.
Поаро се наведе да прибере едно листче от бележник, забравено от нещата в чантата на мисис Клапъртън. Оказа се, че това е част от рецепта, която съдържа дигиталин. Той я прибра в джоба си с намерение да я даде по-късно на мисис Клапъртън.
— Да — продължи възрастният пътник. — Отровна жена. Имаше една такава в Пуна. Беше през осемдесет и седма година.
— Някой тегли ли й ножа? — попита Поаро.
Старият господин поклати тъжно глава.
— За една година вкара съпруга си в гроба. Клапъртън трябва да се опомни. Оставя жена си да си вири главата твърде много.
— Тя държи торбата с парите — изрече сериозно Поаро.
— Ха-ха! — разсмя се старият господин. — Много правилно го казахте. Държи торбата с парите. Ха-ха!
Две момичета нахълтаха в пушалнята. Едното беше кръглолико с лунички и тъмна коса, която стърчеше на всички посоки, като че бе брулена от силен вятър, другото също имаше лунички и кестенява коса.
— Спасение… спасение! — извика Кити Муни. — Ние с Пам ще спасяваме полковник Клапъртън.
— От жена му — изрече задъхано Памела Криган.
— Според нас той е голям сладур…
— А тя е просто ужасна — забранява му всичко! — възкликнаха двете момичета.
— А той пък ако не е с нея, е с онази Хендерсън…
— Която е сравнително приятна. Но ужасно стара…
Те изтичаха навън, като се задъхваха между кикотенията си:
— Спасение… спасение…
Това, че идеята за спасението на полковник Клапъртън не беше обикновена приумица, а съвсем сериозен проект, стана ясно същата вечер, когато осемнадесетгодишната Пам Криган дойде при Еркюл Поаро и прошепна:
— Гледайте сега, мосю Поаро, как ще го отмъкнем под носа й за лунна разходка по палубата с лодките.
Точно в този момент полковник Клапъртън казваше:
— Вярно е, че един Ролс-Ройс струва много пари, но пък е кола за цял живот. Моята кола…
— Моята кола, Джон — прозвуча рязко и отчетливо гласът на мисис Клапъртън.
Той не се показа засегнат от нейната нелюбезност. Или беше вече свикнал с такова отношение, или…
„Или какво?“ — рече си Поаро и се отдаде на размисъл.
— Да, мила моя, твоята кола — каза Клапъртън, поклони се на жена си и довърши изречението си напълно спокоен.
„Voila се qu’on appelle le pukka sahib28 — помисли Поаро. — Но генерал Форбс твърди, че Клапъртън не е никакъв джентълмен. Чудя се кое от двете е вярно.“
Последва предложение за бридж. На масата седнаха мисис Клапъртън, генерал Форбс и една семейна двойка с ястребови погледи. Мис Хендърсън се извини и излезе на палубата.