— А съпругът ви? — попита генерал Форбс, колебаейки се.
— Джон не играе бридж — отговори мисис Клапъртън. — Много досадно от негова страна.
Четиримата бриджори започнаха да разбъркват картите.
Пам и Кити приближиха полковник Клапъртън. Всяка от тях го хвана под ръка.
— Идвате с нас! — каза Пам. — На палубата с лодките. Има луна.
— Не бъди глупав, Джон — обади се мисис Клапъртън. — Ще настинеш.
— С нас това не може да му се случи — отвърна Кити. — И двете имаме горещи сърца!
Смеейки се, той излезе с тях.
Поаро забеляза, че мисис Клапъртън пасува след началния си анонс от две спатии.
Той се упъти към палубата за разходки. Мис Хендърсън стоеше до перилото. Тя се огледа с очакване, когато той се приближи и, заставайки до нея, забеляза как изражението й моментално помръкна.
Те побъбриха малко. После, веднага щом той се умълча, тя попита:
— За какво мислите?
Поаро отговори:
— Замислих се за познанията ми по английски. Мисис Клапъртън рече: „Джон не играе бридж.“ Не е ли по-обичайно да се каже „Джон не може да играе“?
— Тя приема като лична обида факта, че той не играе. Така мисля — отвърна сухо Ели. — Този човек е направил голяма глупост, като се е оженил за нея.
Поаро се усмихна в мрака.
— Не допускате ли, че е възможно бракът да бъде понякога успешен? — попита той с леко разколебан глас.
— С такава жена?
Поаро повдигна рамене.
— Много противни жени имат предани съпрузи. Загадка на природата. Ще се съгласите, че нищо, което тя казва или върши, не го озлобява.
Мис Хендърсън обмисляше какво да отговори, но в този миг гласът на мисис Клапъртън долетя през прозореца на пушалнята:
— Не, не искам да играя още един робер. Много е задушно тук. Ще ида горе да подишам малко чист въздух на палубата с лодките.
— Лека нощ — каза мис Хендърсън. — Отивам да си легна. — И се изгуби в мрака.
Поаро пое към салона — всички се бяха оттеглили, с изключение на полковник Клапъртън и момичетата. Той им правеше трикове с карти. Поаро забеляза сръчността, с която Клапъртън разбърква и борави с картите. Спомни си разказа на генерала за кариерата на Клапъртън на сцената на мюзикхола.
— Виждам, че обичате картите, макар да не играете бридж — забеляза той.
— Имам причини, поради които не желая да играя бридж — каза Клапъртън и на устните му се появи неговата очарователна усмивка. — Ще ви покажа. Да изиграем една ръка.
Той бързо раздаде картите.
— Вземете картите си — рече Клапъртън. — Е, какво ще кажете за тях? — Разсмя се, като видя смаяното изражение на Кити. Той свали картите си и останалите последваха примера му. Кити държеше целия цвят на спатии, мосю Поаро на купите, Пам на карите, а полковник Клапъртън — на пиките.
— Виждате ли? — каза той. — Човек, който може да раздаде на партньора си и на противниците си каквито иска карти, е по-добре да не участва в приятелска игра! Ако късметът му идва твърде често, за него могат да се кажат лоши неща.
— О! — изпъшка Кити. — Как го направихте? Всичко изглеждаше напълно нормално.
— Бързината на ръката измамва окото — каза поучително Поаро и улови внезапната промяна в изражението на полковника.
Клапъртън сякаш бе усетил, че се е разкрил за миг-два.
Поаро се усмихна. Илюзионистът беше показал лицето си иззад маската на истинския джентълмен.
Корабът достигна Александрия призори на следващия ден.
Когато Поаро се появи след закуска, той видя, че двете момичета са готови да слязат на брега. Те говореха с полковник Клапъртън.
— Трябва да слизаме вече — настоя Кити. — Скоро граничните служители ще напуснат кораба. Идвате ли с нас или не идвате? Няма да ни оставите да отидем на брега сами, нали? Могат да ни се случат ужасни неща.
— Наистина не смятам, че трябва да вървите сами — каза Клапъртън с усмивка. — Но не съм сигурен, че това ще се понрави на жена ми. Тя не желае да слиза на брега.
— Колко неприятно — отвърна Пам. — Но тя пък може да си почине на кораба.
Полковник Клапъртън имаше нерешителен вид. Очевидно желанието да избяга от жена си беше на път да победи. Той забеляза Поаро.
— Здравейте, мосю Поаро! Отивате ли на брега?
— Не, мисля, че не — отвърна белгиецът.
— Аз ще… ще разменя няколко думи с Аделин — реши полковникът.
— Ние ще дойдем с вас — каза Пам. Тя смигна на Поаро. — Може би ще я склоним да дойде и тя — добави сериозно момичето.