— Случаят е интересен — каза той.
— Вярно ли е, че са й откраднали много ценни бижута?
Поаро поклати глава:
— Не. Няма липсващи бижута. Изчезнали са само малко пари от едно чекмедже.
— Никога вече няма да се чувствам в безопасност на кораб! — каза мис Хендърсън и потръпна. — Има ли някакви улики кой от тези цветнокожи зверове го е извършил?
— Не — каза Еркюл Поаро. — Цялата история е доста… странна.
— Какво искате да кажете? — попита рязко Ели.
Поаро разпери ръце:
— Eh bien — да вземем фактите. Мисис Клапъртън е била мъртва най-малко от пет часа, когато са я намерили. Изчезнали са малко пари. Кехлибарена огърлица лежи на пода до леглото й. Вратата е заключена, а ключът липсва. Прозорецът — прозорец, а не илюминатор — е откъм палубата и е отворен.
— Е? — попита нетърпеливо жената.
— Не мислите ли, че е странно за едно убийство да бъде извършено при такива особени обстоятелства? Не забравяйте, че всички тези продавачи на картички, обменители на пари и продавачи на огърлици, които бяха пуснати на борда, са добре известни на полицията.
— Въпреки това стюардите обикновено заключват каютите — изтъкна Ели.
— Да, за да предотвратят възможностите за дребни обири. Но това е убийство.
— Какво точно мислите, мосю Поаро? — гласът й прозвуча задъхано.
— Мисля за заключената врата.
Мис Хендърсън премисли нещо.
— Не виждам нищо особено в това — каза тя. — Човекът излиза през вратата, заключва я и взема ключа със себе си, за да не се разкрие престъплението твърде скоро. Много умно от негова страна, защото нищо не бе разкрито до четири часа следобед.
— Не, не, мадмоазел, вие не схващате моята гледна точка в случая. Аз не се вълнувам как той е излязъл от каютата, а как е влязъл в нея.
— През прозореца, разбира се.
— C’est possible29. Но отворът е доста тесен — а и не забравяйте, че по палубата непрекъснато са минавали хора нагоре-надолу.
— Тогава през вратата — каза нервно мис Хендърсън.
— Но вие забравяте, мадмоазел. Мисис Клапъртън е била заключила вратата отвътре. Тя е направила това преди полковник Клапъртън да напусне кораба тази сутрин. Той дори пробва вратата — това го знаем със сигурност.
— Глупости. Бравата сигурно е заяла — или той не е натиснал дръжката както трябва.
— Но ние не се осланяме на негови думи. Ние чухме самата мисис Клапъртън да казва, че е заключила вратата.
— Ние?
— Мис Муни, мис Криган, полковник Клапъртън и аз.
Ели Хендърсън тропна с тока на обувката си. Миг-два тя не промълви нищо. После каза с леко раздразнен тон:
— Е, и какъв по-точно извод правите от това? Предполагам, че мисис Клапъртън е могла както да заключи вратата, така и да я отключи.
— Точно така, точно така. — Поаро обърна към нея грейналото си лице. — Виждате накъде ни води това. Мисис Клапъртън е отключила вратата и е пуснала убиеца вътре. Би ли направила тя това за някой продавач на мъниста?
Ели възрази:
— Тя може да не е знаела кого пуска. Той може би е почукал — тя е станала и е отворила вратата — а той е влязъл насила и я е убил.
Поаро поклати глава:
— Au contraire. Тя си е лежала кротко в леглото, когато е била намушкана.
Мис Хендърсън го изгледа.
— Какво искате да кажете? — попита рязко тя.
Поаро се усмихна:
— Хм, изглежда, нали така, че сякаш тя е познавала човека, когото е пуснала в каютата…
— Искате да кажете — рече мис Хендърсън и гласът й прозвуча малко сипкаво, — че убиецът е пътник от кораба?
Поаро кимна:
— Това личи от само себе си.
— А огърлицата, оставена на пода, е за заблуда?
— Точно така.
— И кражбата на парите?
— Да.
Настъпи пауза, след която мис Хендърсън промълви бавно:
— Смятах мисис Клапъртън за много неприятна жена, а и едва ли беше симпатична на някого от кораба — но никой не е имал причина да я убива.
— Освен, може би, съпругът й — допълни Поаро.
— Вие сериозно ли мислите, че… — започна мис Хендърсън, но не довърши.
— Всеки човек на този кораб смята, че полковник Клапъртън ще има пълното право „да й тегли ножа“. Така, мисля, че се казва.