— Естествено ние правим проучвания — без да вдигаме много шум, ако ме разбирате правилно. Кога е била изпълнена за последен път рецептата, къде са я държали вкъщи — търпение и много усилия — само така ще може да се стигне до успех. Не бива да забравяме и адвоката на мис Бароуби. Утре имам разговор с него. Също и управителя на банката. Има още много да се върши.
Поаро стана.
— Искам малка услуга от вас, инспектор Смит — да ме уведомите накратко как се развиват нещата. Много ще ви бъда благодарен. Ето ви телефонния ми номер.
— О, разбира се, мосю Поаро. Две глави мислят по-добре от една; освен това и вие сте посветен в тази работа, щом сте получили писмото от покойната и прочее.
— Много сте любезен, инспекторе.
Поаро се сбогува сърдечно и си тръгна.
На другия ден следобед му се обадиха по телефона.
— Мосю Поаро ли е? Обажда се инспектор Симс. Нещата започнаха да се поизясняват в онази наша история.
— Наистина ли? Кажете ми, моля ви.
— Започвам с пункт № 1 — много важен пункт. Мис Б. е оставила малко наследство на племенницата си и всичко друго на К. в израз на благодарност за големите й грижи и внимание — така беше формулирано в завещанието. Това доста променя нещата.
В главата на Поаро бързо изплува една картина. Намръщено лице и разпален глас, който казваше: „Парите са мои. Тя го е написала така и така ще бъде.“ Наследството не е дошло изненадващо за Катрина — тя е знаела за него предварително.
— Пункт № 2 — продължи гласът на инспектор Симс. — Никой, освен К. не е пипал капсулите.
— Сигурен ли сте?
— Момичето само го признава. Какво мислите за това?
— Крайно интересен факт.
— Остава ни само още едно нещо — доказателство за това как стрихнинът попада в нейните ръце. Едва ли ще е трудно да се докаже.
— Но досега вие не можете да се похвалите с успех?
— Сега съм в самото начало. Предварителното следствие бе едва тази сутрин.
— Какво се случи там?
— Отложихме го с една седмица.
— А младата дама — К.?
— Задържах я като заподозряна. Не искам да поемам рискове. Тя може да има някои по-особени приятели наоколо, които да се опитат да я отърват от това.
— Не — каза Поаро. — Не допускам, че тя има приятели.
— Така ли? Какво ви кара да мислите така, мосю Поаро?
— Просто една моя идея. Имате ли и други „пунктове“, както ги наричате?
— Нищо, което да е в пряка връзка със случая. Изглежда мис Б. си е поиграла със своите акции напоследък — трябва да е спечелила доста значителна сума. Работата е много странна, както и да погледнем на нея, но аз не виждам връзката с главния въпрос — поне не засега.
— Навярно сте прав. Страшно съм ви задължен. Беше много мило от ваша страна да ми позвъните.
— Дребна работа. Аз държа на думата си. Разбрах, че се интересувате. Кой знае, може да успеете да ми помогнете с нещо.
— Ще бъде голямо удоволствие за мен. Например бих могъл да ви помогна, ако спипам някой приятел на онова момиче Катрина.
— Ама нали казахте, че тя няма никакви приятели? — попита изненадано инспектор Симс.
— Сгреших — каза Еркюл Поаро. — Има един.
Преди инспекторът да зададе друг въпрос, Поаро затвори телефона.
Той влезе със сериозно лице в стаята, където мис Лемън седеше до пишещата машина. Тя вдигна ръце от клавишите при приближаването на работодателя си и погледна въпросително към него.
— Искам вие да си представите една малка история — каза Поаро.
Мис Лемън отпусна ръце на скута си. Тя обичаше да пише на машина, да плаща сметки, да попълва документи и да изпълнява всякакви други задължения. Но да си представя себе си в хипотетична ситуация й беше много досадно. Въпреки това тя го прие като неприятна част от своите задължения.
— Вие сте млада рускиня — започна Поаро.
— Да — отговори мис Лемън с изражение на стопроцентова англичанка.
— Вие сте сама, без приятели в тази страна. Но имате причини да не искате да се върнете в Русия. Наета сте на тежка и неприятна работа като лична прислужница и компаньонка на една стара дама. Вие сте кротка и не се оплаквате от работата си.
— Да — каза мис Лемън послушно, но изобщо не можеше да си представи как би проявила хрисимост, към която и да е възрастна дама на този свят.
— Старата дама се привързва към вас. Решава да ви остави в наследство пари. И ви казва за това. — Тук Поаро замълча.