— И именно това ме кара да се замисля дълбоко.
— Който го е извършил, е поел невероятен риск. Ей, Богу, невероятен! Трябва да е бил безумец! Кой още остана да разпитаме? Само едно момиче. Хайде да го извикаме и да свършваме. Джейн Грей. Звучи ми като героиня от исторически роман.
— Хубаво момиче — отбеляза Поаро.
— Така ли, стари блуднико! Значи не си спал през цялото време, а?
— Стори ми се много хубава… И нервна — каза Поаро.
— Нервна, а? — Джеп наостри уши.
— Скъпи приятелю, когато едно младо момиче е нервно, това обикновено означава, че става дума за мъж, не за престъпление.
— Предполагам, че е така. Ето я, идва.
Джейн Грей отговори на поставените й въпроси съвсем ясно. Работела във фризьорския салон на мистър Антоан на „Брутън стрийт“, домашният й адрес бил „Харогейт стрийт“ номер 10. Връщала се в Англия от Ле Пине.
— Ле Пине? Хм.
Тя разказа за лотарията.
— Тези конни надбягвания трябва да се забранят със закон! — изръмжа Джеп.
— Аз мисля, че са чудесни — възрази Джейн. — Никога ли не сте залагали на някой кон?
Джеп се изчерви и доби объркан вид.
Въпросите продължиха. Показаха й тръбата, но тя отрече да я е виждала в самолета. Не познавала мъртвата, но й направила впечатление на летище Ле Бурже.
— А какво по-специално ви впечатли?
— Това, че беше така ужасно грозна — отговори Джейн искрено.
Тъй като не можеше да каже нищо по-съществено от това, й беше позволено да си върви.
Джеп се загледа в индианската тръба.
— Не мога да го проумея! — извика той след малко. — Сякаш някакъв долнопробен криминален роман се превръща в реалност! Какво трябва да търсим сега? Човек, който е бил в страната, където е изработено това нещо? А коя е тя? Може да е Африка, Южна Америка, Малайзия…
— Ако говорим за изработка, да — каза Поаро. — Но ако се вгледате по-внимателно, ще забележите, че на тръбата има малко парченце хартия. Много ми прилича на остатък от отлепен етикет с цена. Предполагам, че този предмет е дошъл от джунглите чрез посредничеството на някой антиквариат. Не е изключено този факт да улесни издирването ни. Остава един дребен въпрос.
— Слушам.
— Ще направите ли наистина списък на вещите на пътниците?
— Струва ми се, че вече не е толкова нужно, но нищо не пречи да го направим. Още ли настояваш?
— Mais oui. Озадачен съм… много озадачен. Ако можех да открия нещо, което да ми помогне…
Джеп не го слушаше. Той гледаше остатъка от етикета върху тръбата.
— Кланси призна, че е купил подобно нещо. Тези писатели на криминални романи… Винаги изкарват полицаите пълни глупаци… А методите им — погрешни. Ако кажа на моя шеф нещата, които техните книжни инспектори казват на началниците си, ще ме изхвърлят от работа още същия миг. Шайка невежи драскачи! Това убийство е точно от тези, които един такъв драскач би си помислил, че може да извърши безнаказано.
Глава четвърта
Предварителното следствие
Предварителното следствие за смъртта на Мари Морисо се състоя четири дни по-късно. Сензационният начин, по който беше убита, бе предизвикал голям обществен интерес и залата на съда беше препълнена.
Първият призован свидетел беше един възрастен французин със сива брада — адвокатът Александър Тибо. Той говореше английски бавно и прецизно, с лек акцент, но иначе съвсем правилно.
След първоначалните въпроси следователят попита:
— Вие видяхте трупа на покойната. Разпознахте ли го?
— Да. Трупът е моята клиентка Мари Анжелик Морисо.
— Това е името й по паспорт. Била ли е известна в обществото под друго име?
— Да. Беше известна като мадам Жизел.
В залата премина вълна на възбуда. Репортерите наостриха уши готови да записват. Следователят продължи:
— Ще ни кажете ли по-точно коя беше тази мадам Морисо, мадам Жизел?
— Мадам Жизел, това е името, с което си служеше в деловия свят, беше една от най-известните заемодатели в Париж.
— Къде беше седалището на фирмата й?
— На „Рю Жолиет“ номер три. Там беше и жилището й.
— Стана ясно, че често е пътувала до Англия. Имала ли е делови връзки в страната?
— Да. Много от клиентите й бяха англичани. В някои кръгове на английското общество тя е много добре позната.
— Как бихте описали тези кръгове?
— Клиентите й бяха предимно от средите на висшите класи и интелектуалните професии. Услугите й се търсеха най-често в случаите, в които се изискваше пълна дискретност.
— Значи е имала репутация на дискретна жена?
— Напълно дискретна.