— Мога ли да ви попитам дали познавахте отблизо… хм… различните й делови взаимоотношения?
— Не. Аз се занимавах единствено с правната страна на работата й. Самата мадам Жизел беше твърде способна и се справяше отлично с делата си. Ръководеше бизнеса си изцяло сама. Тя беше, ако мога да се изразя така, жена с оригинален характер. Беше добре известна сред обществеността.
— Можете ли да кажете дали в момента на смъртта си тя беше богата?
— Да, беше много богата жена.
— Известно ли ви е дали е имала някакви врагове?
— Не, не ми е известно.
Свидетелят Тибо слезе от подиума и на негово място призоваха Хенри Митчъл.
Следователят започна:
— Името ви е Хенри Чарлс Митчъл и живеете на „Шублек Лейн“ номер единадесет, Уондсуърт, така ли е?
— Да, сър.
— Служител сте на авиолинии „Юнивърсъл лимитед“?
— Да, сър.
— Понастоящем работите като старши стюард на авиолайнер „Прометей“?
— Да, сър.
— Миналия вторник, осемнадесети, сте обслужвали обедния полет от Париж до Кройдън? Покойната е била в самолета. Виждали ли сте я преди това?
— Да, сър. Видях я преди шест месеца да пътува със сутрешния полет от 8:45 и след това още няколко пъти. Пак с него.
— Знаехте ли името й?
— Разбира се, то е било записано в списъка на пътниците, сър, но не съм му обърнал някакво специално внимание, така да се каже.
— Познато ли ви е името мадам Жизел?
— Не, сър.
— Моля ви, опишете със свои думи какво се случи миналия вторник, осемнадесети.
— Сервирах обяда, сър. След това тръгнах, за да разнеса сметките. Стори ми се, че покойната е заспала. Реших да не я будя и да изчакам, докато наближим Кройдън. Когато малко преди да пристигнем се опитах да я събудя, разбрах, че или е мъртва, или много сериозно болна. На борда имаше лекар. Той каза…
— Ще чуем показанията на доктор Брайънт след малко. Бихте ли погледнали това?
Подадоха на Митчъл индианската тръба, той я пое боязливо.
— Виждали ли сте този предмет?
— Не, сър.
— Сигурен ли сте, че не сте го видели в ръцете на никой от пътниците?
— Сигурен съм, сър.
— Албърт Дейвис.
По-младият стюард застана на свидетелската банка.
— Вие ли сте Албърт Дейвис, живущ на „Баркоум стрийт“ номер двадесет и три, Кройдън? Работите в авиолинии „Юнивърсъл лимитед“, нали?
— Да, сър.
— Миналия вторник сте изпълнявали задълженията си като втори стюард на авиолайнера „Прометей“?
— Да, сър.
— Как научихте за случилото се?
— Мистър Митчъл, сър, ми каза, че според него нещо не било наред с една от пътничките.
— Виждали ли сте някога този предмет?
Подадоха му индианската тръба.
— Не, сър.
— Не сте ли го виждали в ръцете на никой от пътниците?
— Не, сър.
— По време на полета забелязахте ли нещо, което според вас би могло да хвърли светлина върху тази трагедия?
— Не, сър.
— Добре. Можете да си вървите. Доктор Роджър Брайънт.
Доктор Брайънт даде пълното име и адреса си и каза, че е специалист оториноларинголог.
— Доктор Брайънт, бихте ли описали със свои думи точно какво се случи по време на полета миналия вторник, осемнадесети?
— Малко преди да пристигнем в Кройдън, при мен дойде главният стюард и ме попита дали съм лекар. След като отговорих утвърдително, той каза, че една от пътничките е болна. Станах от мястото си и отидох с него. Жената се беше свлякла надолу в седалката. Беше минало известно време от смъртта й.
— Колко време според вас, доктор Брайънт?
— Бих казал около половин час… По моя преценка някъде между половин, и един час.
— Съставихте ли си мнение за причината за смъртта?
— Не. Би било невъзможно да се каже със сигурност, без щателно изследване.
— Но забелязахте малкото пробождане отстрани на шията?
— Да.
— Благодаря… Моля призовете доктор Джеймс Уистлър.
Доктор Уистлър беше слаб, кокалест човек.
— Вие сте съдебният медик, отговарящ за този район, нали?
— Да. Бихте ли дали показанията си по случая?
— Миналия вторник, осемнадесети, малко след три часа следобед, ме повикаха на летище Кройдън. Там, на една от седалките на авиолайнера „Прометей“, ми беше показано тялото на жена на средна възраст. Беше мъртва и според мен смъртта бе настъпила един час преди това. Отстрани на врата й забелязах следа от убождане. Точно в шийната вена. Подобни следи остават след ужилване от оса или убождане с трън като този, който ми показаха. След това пренесохме трупа в моргата, където имах възможност да го изследвам щателно.
— И до какво заключение стигнахте?
— Стигнах до заключението, че смъртта е настъпила в резултат на силна отрова, вкарана в кръвоносната система на организма, довела до внезапна парализа на сърцето. Умряла е практически мигновено.