— Можете ли да ни кажете каква е тази отрова?
— Никога през живота си не съм срещал подобна отрова.
Внимателно слушащите репортери веднага записаха: „Неизвестна отрова“.
— Благодаря ви… Мистър Хенри Уинтърспун, моля.
Мистър Хенри Уинтърспун беше едър мъж с добродушно и замечтано лице. Изглеждаше благ, но глуповат. Фактът, че той беше главен правителствен експерт химик и авторитет по редки отрови, беше доста изненадващ.
Следователят вдигна фаталния шии и попита мистър Уинтърспун дали му е познат.
— Да. Беше ми изпратен за анализ.
— Ще ни съобщите ли резултата от този анализ?
— Разбира се. Установих, че този шип първоначално е бил потопен в препарат от кураре — отровата за стрели, използвана от някои диви племена.
Репортерите започнаха да пишат с наслада.
— Значи вие смятате, че смъртта е била предизвикана от отровата кураре?
— О, не — отговори мистър Уинтърспун. — На върха на този трън открих само следи от препарата. По-нататъшният анализ показа, че неотдавна шипът е бил потопен в отрова от Дисфолидис тупис.
— Дисфолидис тупис? Може ли да обясните?
— Това е южноамериканска змия, една от най-отровните и опасни змии на земята. Не се знае как точно отровата й действа върху човешкия организъм, но представа за силата и бързината й може да се добие от факта, че ако се инжектира на хиена, животното умира още преди да се извади спринцовката. При нашите експерименти един чакал умря, сякаш бе застрелян с пушка. Тази отрова предизвиква обилни подкожни кръвоизливи, но действа и на сърцето, като парализира неговия мускул.
Репортерите продължаваха да пишат: „Невероятни разкрития. Драма във въздуха, предизвикана от змийска отрова. Змия, по-смъртоносна от кобра“.
— Известно ли ви е друг път тази отрова да е била използвана в случай не предумишлено убийство?
— Не, никога. Този случай е интересен.
— Благодаря ви, мистър Уинтърспун.
Сержант Уилсън разказа как е открил индианската тръба зад възглавничката на една от седалките. Върху нея нямало никакви отпечатъци от пръсти. Направени били балистични експерименти и се установило, че оръжието стреля много точно на разстояние до около десет метра.
— Мистър Еркюл Поаро, моля.
В залата премина вълна на оживление, но показанията на мосю Поаро бяха много сдържани. Не забелязал нищо необикновено по време на полета. Да, именно той първи обърнал внимание на малкия шип на пода — намирал се на място, където би паднал ако преди това е бил забит в шията на покойната.
— Графиня Хорбъри, моля.
Репортерите записаха: Съпруга на аристократ дава показания при разследването на тайнствената смърт във въздуха. Някои от тях предпочетоха: … тайнствената смърт, предизвикана от змийска отрова.
Журналистите от списанията за жени добавиха: Лейди Хорбъри беше с шапка последна мода и лисича кожа, или Лейди Хорбъри — една от най-елегантните жени в града, беше облечена в черно и носеше шапка последна мода, или Лейди Хорбъри, чието моминско име е мис Сесили Бланд, беше елегантно облечена в черно и шапката й беше от…
На всички беше приятно да гледат елегантната и хубава жена, макар че показанията й бяха от най-кратките. Не забелязала нищо, никога преди това не била виждала покойната.
Последва я Виниша Кър, но тя определено предизвика по-малко вълнение.
Неуморните ловци на новини за женските списания записаха: Дъщерята на Лорд Котсмор беше с добре скроени сако и пола в модните за сезона цветове. Някои добавиха фразата: Светска дама дава показания.
— Джеймс Райдър.
— Вие сте Джеймс Бел Райдър и адресът ви е „Блейнбъри авеню“ номер седемнадесет?
— Да.
— Какво е занятието ви?
— Аз съм директор на „Елис Вейл Семънт Ко“.
— Моля ви да разгледате този предмет. Виждали ли сте го преди?
— Не, никога.
— По време на полета не сте забелязали нищо подобно в ръцете на някой от пътниците?
— Не съм.
— Вашето място е било номер четири. Непосредствено пред мястото на покойната?
— Да, и какво от това?
— Моля ви, не повишавайте тон. Били сте на място номер четири. От това място сте можели да виждате практически всички в салона.
— Не, не можех. Не виждах никого от моята страна, тъй като облегалките са твърде високи.
— Но ако някой е минал между седалките, така че да е в състояние да изстреля отровния шип, щяхте да го забележите, нали?
— Разбира се.
— И не сте забелязали нищо подобно?