— Не съм.
— Никой ли от седящите пред вас не е напускал мястото си?
— Един мъж през две седалки от мен стана, за да отиде до тоалетната.
— Това означава, че се е отдалечил от вас и покойната?
— Да.
— Той приближи ли се до вас след това?
— Не, веднага зае мястото си.
— Носеше ли нещо в ръцете си?
— Не, нищо.
— Сигурен ли сте в това?
— Напълно.
— Някой друг ставал ли е от мястото си?
— Човекът от седалката пред мен. Той тръгна в обратна посока, покрай мен, към задната част на салона.
— Протестирам! — извика мистър Кланси и скочи от мястото си. — Това стана по-рано, много по-рано! Беше някъде към един часа!
— Моля седнете и се успокойте — каза следователят. — Ще чуем показанията ви след малко. Продължавайте, мистър Райдър. Забелязахте ли дали този джентълмен имаше нещо в ръцете си?
— Мисля, че имаше писалка. Когато се върна, в ръцете си държеше оранжева книга.
— Той ли беше единственият, който премина покрай вас? Вие самият ставахте ли от мястото си?
— Да, ходих до тоалетната. И в ръцете ми изобщо нямаше тръба за изстрелване на някакви си стрелички.
— Позволявате си крайно неподходящ тон, мистър Райдър. Можете да слезете от свидетелската банка.
Мистър Норман Гейл, зъболекар, отрече да е забелязал каквото и да било. След това мястото му зае възмутеният мистър Кланси.
Писателят на криминални романи не представляваше чак такъв интерес за журналистите, като една графиня.
Автор на криминални романи дава показания. Известен писател признава, че е закупил смъртоносното оръжие. Сензация в съда.
Но радостта от сензацията май беше малко преждевременна.
— Да, сър — каза мистър Кланси с писклив глас. — Наистина купих подобна тръба и нещо повече — днес я донесох със себе си. Остро протестирам срещу намека, че убийството е извършено с моята индианска тръба. Моята е тук.
И той извади притежанието си с тържествуващо изражение на лицето.
Репортерите написаха: В съда се появява второ подобно оръжие.
Следователят се отнесе към мистър Кланси строго. Смъмри го, че е призован, за да окаже съдействие на правосъдието, а не за да опровергава въображаеми обвинения срещу себе си. След това го разпита за събитията по време на полета, но без резултат. Мистър Кланси обясни с излишно многословие, че през цялото време е бил твърде погълнат от особеностите на чуждестранните железници и проблемите с часовите пояси, за да обърне внимание на каквото и да било друго около себе си. Дори всички пътници да били извадили индиански тръби и да започнели битка с отровни стрелички, той нямало да забележи.
Мис Джейн Грей, фризьорка, не накара журналистическите пера да се раздвижат.
Последваха двамата французи.
Мосю Арман Дюпон заяви, че е пътувал за Лондон, където е трябвало да изнесе лекция пред Кралското дружество за азиатски проучвания. Той и синът му били изцяло погълнати от професионален разговор и изобщо не обръщали внимание на това, което ставало около тях. Не бил забелязал покойната, докато възбудата около откриването на смъртта й не привлякла вниманието му.
— Познавахте ли мадам Морисо, или мадам Жизел, по физиономия?
— Не, мосю. Дотогава не я бях виждал.
— Но тя е била доста известна фигура в Париж, нали?
Арман Дюпон сви рамене.
— Но не и на мен. Напоследък не прекарвам много време в Париж.
— Скоро сте се върнали от Изтока, доколкото разбрах?
— Да, мосю. Върнах се от Персия.
— Със сина си сте пътували до множество затънтени кътчета по целия свят, нали?
— Моля?
— Пътували сте из различни диви райони.
— Да.
— Срещали ли сте някога племена, които използват змийска отрова, за да мажат стрелите си?
Наложи се да му преведат въпроса и когато разбра какво го питат, мосю Дюпон поклати енергично глава.
— Никога! Никога не съм виждал подобно нещо!
След него на свидетелската банка застана синът му.
Показанията му не се отличаваха от тези на бащата. Не бил забелязал нищо. Помислил си, че мъртвата може да е била ужилена от оса, защото наистина имало оса, която го дразнела, и той най-накрая я убил.
Дюпон баща и син бяха последните свидетели.
Следователят се прокашля, за да прочисти гърлото си, и се обърна към съдебните заседатели.
Каза им, че това без всякакво съмнение е най-изумителният и невероятен случай, с който се е сблъсквал в практиката си. Била е убита една жена — версиите за самоубийство или нещастен случай със сигурност можели да отпаднат — по време на полет, в малко, затворено пространство. Убиецът не можел да бъде някакъв външен човек, освен някой от свидетелите, изслушани тази сутрин. Този факт, колкото и ужасен да е той, не можел да бъде подложен на съмнение. Някой от присъстващите трябва да е излъгал най-безсрамно.