Престъплението било извършено с невероятна дързост. С риск да бъде забелязан от десет… дванадесет, ако се броят и стюардите, души, убиецът е приближил индианската тръба до устните си и е изпратил отровния шип към целта си, без никой да го забележи. Всичко това изглеждало просто невероятно, но тръбата е намерена, намерена е и отровната стрела. На врата на покойната имало следа от убождането. Медицинската експертиза показала, че колкото и невероятно да е всичко това, все пак то се е случило.
При липсата на улики, насочващи към конкретен човек, той препоръчвал на съдебните заседатели да възбудят дело за убийство срещу неизвестен извършител или извършители. Всички свидетели отрекли да са познавали покойната. Работа на полицията било да открие дали тя е била свързана с някого от тях и как. Тъй като мотивът за престъплението не бил известен, той не можел да даде друго мнение, освен вече изразеното — че трябва да се възбуди дело за убийство срещу неизвестен извършител.
Един от съдебните заседатели — мъж с квадратно лице и подозрителен поглед, който дишаше тежко, се наведе напред.
— Може ли да задам един въпрос, сър?
— Разбира се.
— Казахте, че тази индианска тръба е била намерена скрита в някаква седалка? Чия е била тази седалка?
Следователят погледна записките си. Сержант Уилсън излезе напред и измърмори:
— Да, наистина. Въпросното място номер девет е било на мистър Еркюл Поаро. Длъжен съм да отбележа, че мистър Поаро е много известен и уважаван частен детектив, който… който, няколко пъти успешно е сътрудничил на Скотланд Ярд.
Мъжът с квадратното лице отмести поглед към Еркюл Поаро и се вгледа в мустаците му, далеч не с удовлетворено изражение.
„Чужденец — казваха очите му. — Човек никога не може да се довери на чужденец, дори и да е първи приятел с полицията.“
На глас попита:
— Мистър Поаро откри отровния шип в краката на убитата, нали?
— Да.
Съдебните заседатели се оттеглиха на съвещание. Върнаха се в залата след пет минути и един от тях връчи на следователя лист хартия.
— Какво е това? — намръщи се той. — Глупости! Не мога да приема подобно заключение!
След още няколко минути му предадоха коригираното си заключение: „Нашето мнение е, че става дума за смърт чрез отравяне, но не съществуват безспорни улики срещу извършителя.“
Глава пета
След предварителното следствие
Когато излезе от съдебната зала след заключението на съдебните заседатели, Джейн Грей се оказа до Норман Гейл.
— Чудя се какво ли беше написано на този лист, който следователят не пожела да приеме? — заговори той.
— Мисля, че мога да ви кажа — чу Норман глас зад себе си.
Двамата с Джейн се обърнаха и видяха блестящите очи на Еркюл Поаро.
— Това беше заключение, че срещу мен трябва да се възбуди дело за умишлено убийство.
— О, наистина ли! — възкликна Джейн.
Поаро кимна щастливо.
— Mais oui! Когато излизах, чух един човек да казва: „Този дребен чужденец… помни ми думата, че той го е извършил.“ Обзалагам се, че съдебните заседатели мислят същото.
Джейн не беше сигурна дали трябва да се засмее или да изрази съжаление. Поаро се усмихна с разбиране.
— Виждате ли — каза той. — Ще трябва да се заловя за работа, за да изчистя това петно от репутацията си.
Той се поклони все още усмихнат и се отдалечи.
Двамата млади го проследиха с поглед.
— Какъв удивителен дребен тип — каза Норман Гейл. — Нарича себе си детектив. Не виждам как точно той би могъл да бъде „детектив“. Всеки престъпник ще го познае от една миля разстояние. Въобще не би могъл да се скрие.
— Представата ви за детективите не е ли малко старомодна? — попита Джейн. — Фалшивата брада и мустаци отдавна не са на мода. В днешно време те трябва да мислят много повече, отколкото преди.
— Така усилията са доста по-малки.
— Физически, да. Но, естествено, необходимо е да имаш хладен и бистър ум.
— Разбирам. Горещ и размътен ум не върши работа.
Двамата се засмяха.
— Знаете ли — заговори Гейл бързо и лека червенина плъзна по бузите му. — Имате ли нещо против… Искам да кажа… Би било ужасно мило от ваша страна, ако… Малко е късно, наистина… Но какво ще кажете, да пием чай заедно? Чувствам… Другари по неволя и…
Той млъкна и си помисли: „Какво ти става, глупак такъв? Не можеш ли да поканиш едно момиче на чай, без да пелтечиш, да се изчервяваш и да се правиш на пълно магаре? Какво ще си помисли за теб това момиче?“