На фона на неговото смущение спокойствието и самообладанието на Джейн изпъкнаха още повече.
— Благодаря — отговори тя. — С удоволствие бих пила чай.
Откриха някаква чайна и една изпълнена с пренебрежение, мрачна келнерка взе поръчката им. Съмнението, изписано по лицето й, сякаш казваше: „Не ме обвинявайте, ако останете разочаровани. Твърди се, че тук сервираме чай, но аз поне не съм виждала такова нещо“.
Чайната беше почти празна. Липсата на хора още повече подсилваше чувството им за близост. Джейн свали ръкавиците си и погледна мъжа пред себе си. Беше привлекателен — тези сини очи, усмивката… И беше симпатичен.
— Доста странна работа — каза Гейл бързо, за да поведе разговор. — Това убийство…
Все още не се бе освободил напълно от смущението си.
— Да, така е — съгласи се Джейн. — Доста се безпокоя заради всичко това… Заради работата си, искам да кажа. Не зная как биха го приели.
— Да-а-а. Не бях се замислил за това.
— Антоан може и да не одобри, че една от помощничките му е забъркана в убийство, че е трябвало да дава показания и така нататък.
— Хората са странни — отбеляза Гейл замислено. — Животът е толкова несправедлив… Та вие нямате никаква вина за това нещо! — Той се намръщи ядосано. — Дявол да го вземе!
— Е, все още не се е случило нищо лошо — напомни му Джейн. — Няма смисъл човек да се тревожи и ядосва за нещо, което още не се е случило. В края на краищата би било напълно обяснимо… Кой може да е сигурен, че именно аз не съм извършила убийството? А когато човек извърши едно убийство, не е изключено да извърши и много други. Едва ли е много приятно да знаеш, че такъв човек прави прическата ти.
— Един поглед е достатъчен, за да се разбере, че не сте в състояние да направите подобно нещо — каза Норман и я погледна напрегнато.
— Не съм толкова сигурна — отговори Джейн. — Понякога ми идва да убия някои от клиентките… Ако можех да съм сигурна, че ще се измъкна безнаказано… Особено една… Гласът й е като на гарга и непрекъснато мърмори за всичко. Понякога ми се струва, че ако я убия, това не само няма да е престъпление, а дори добро дело. Както виждате, мисълта, че мога да извърша убийство, никак не ми е чужда.
— Все едно, мога да се закълна, че в нашия случай вие не сте извършили убийството — каза Гейл.
— А пък аз мога да се закълна, че не сте вие — отговори Джейн. — Само че това няма да ви помогне никак, ако пациентите ви решат, че сте.
— Пациентите… да. — Гейл доби доста замислен вид. — Предполагам, че е така. Не бях помислил за това. Зъболекар, който е маниак убиец… О, не, тази перспектива никак не е приятна.
Изведнъж той попита съвсем импулсивно:
— Имате ли нещо против, че съм зъболекар?
Джейн повдигна вежди:
— Аз? Да имам нещо против?
— Искам да кажа… Има нещо доста особено в зъболекарите… В тази професия няма нищо романтично… Виж, за лекарите всички говорят с уважение.
— Успокойте се — отвърна Джейн. — Зъболекарят определено е нещо повече от обикновена фризьорка.
Те се засмяха и Гейл каза:
— Имам чувството, че ще станем приятели. А вие?
— И аз мисля така.
— Някой път можем да вечеряме заедно и след това да отидем на театър.
— Благодаря.
Последва пауза и след това Гейл пепита:
— Хареса ли ви в Ле Пине?
— Много.
— За първи път ли бяхте там?
— Да, виждате ли…
Джейн в пристъп на откровеност му разказа за печалбата. Двамата се съгласиха, че конните надбягвания са нещо приятно и романтично, а след това упрекнаха правителството за недоброто око, с което гледа на тях.
Разговорът им прекъсна един млад мъж с кафяв костюм, който вече няколко минути обикаляше неуверено наоколо, без да го забележат.
Той се приближи, вдигна шапката си за поздрав и се обърна към Джейн с подчертана самоувереност.
— Мис Джейн Грей?
— Да?
— Аз съм представител на списание „Уийкли Хоул“, мис Грей. Бих искал да ви помоля да напишете кратък материал за това убийство по време на полет. Гледната точка на един от пътниците.
— Благодаря, предпочитам да не го правя.
— Помислете, мис Грей. Ще ви платим добре.
— Колко? — поинтересува се Джейн.
— Петдесет лири… Е, добре, може и малко повече. Да кажем, шестдесет.
— Не — отвърна Джейн. — Мисля, че няма да мога. Просто не знам какво да напиша.
— О, това не е проблем — отговори младият човек веднага. — Не е необходимо сама да напишете материала. Един от нашите сътрудници ще ви зададе някои въпроси, ще изслуша разказа ви и ще подготви всичко вместо вас. Вие няма защо да се притеснявате.
— Въпреки това — отговори Джейн, — предпочитам да не го правя.