— Мадам Жизел има дъщеря — отговори адвокатът. — Тя не живееше с майка си… Струва ми се дори, че не са се виждали откакто е била съвсем малка. Но преди много години мадам Жизел направи завещание, съгласно което цялата й собственост, с изключение на малка сума за прислужничката, трябва да получи дъщеря й, Ан Морисо. Доколкото ми е известно, мадам Жизел не е правила друго завещание.
— И наследството не е малко, предполагам? — попита Поаро.
Адвокатът сви рамене.
— По моя преценка е някъде около осем или девет милиона франка.
Поаро сви устни, за да подсвирне. Джеп каза:
— Боже мой! Та тя изобщо нямаше вид на толкова богата! Я да видим… какъв беше разменният курс… Та това са повече от сто хиляди лири!
— Мадмоазел Ан Морисо ще стане много богата млада дама — отбеляза Поаро.
— Добре, че не е била в самолета — каза Джеп сухо. — Иначе веднага щяхме да я заподозрем, че е убила майка си, за да пипне паричките й. На колко години е?
— Не мога да кажа точно. Предполагам, че е на двадесет и четири или двадесет и пет.
— Е, струва ми се, че тя не е свързана с престъплението. Ще трябва да се заемем с версията за шантажите. Всички пътници от самолета отрекоха да са познавали мадам Жизел. Някой от тях е излъгал. Трябва да открием кой. Може би личният й архив ще ни помогне, Фурние?
— Приятелю — отговори французинът, — веднага след като научих новината по телефона от Скотланд Ярд, аз отидох в дома й. Там има сейф, в който е съхранявала документацията си. Всичко е било изгорено.
— Изгорено? Кой го е изгорил? Защо?
— Мадам Жизел е имала доверена прислужница. Елиз Грандие. Елиз била инструктирана ако нещо се случи с господарката й, да отвори сейфа, чиято комбинация е знаела, и да изгори съдържанието му.
— Какво? Това е изумително! — втренчи се пред себе си Джеп.
— Виждате ли — продължи Фурние, — мадам Жизел е имала принципи. Както ви казах, тя никога не е злоупотребявала с доверието на тези, които не са злоупотребявали с нейното доверие. Давала е дума на клиентите си, че ще се отнесе честно с тях. Била е безмилостна, ако не спазят уговорката, но пък е държала на думата си.
Джеп поклати глава стъписано. Четиримата замълчаха, замислени над странния характер на мъртвата жена…
Мосю Тибо се изправи.
— Господа, сега трябва да ви напусна, за да не закъснея. Ако имате нужда от някакви други сведения, знаете къде да ме намерите.
Той се ръкува с тях церемониално и излезе от апартамента.
Глава седма
Вероятности
След като мосю Тибо излезе, тримата мъже придърпаха столовете си по-близо до масата.
— Тогава — каза Джеп, — да се залавяме за работа. — Той развинти капачката на писалката си. — В самолета е имало единадесет пътници, тоест в задния салон, тези от предния не ни интересуват… единадесет пътници и двама стюарди, това прави общо тринадесет души. Някой от тези дванадесет е убил мадам Жизел. Сред тях има двама французи, другите са англичани. Французите ще оставим на мистър Фурние, а с англичаните ще се заема аз. Трябва да се направят и някои справки в Париж. Това също е ваша работа, Фурние.
— И не само в Париж — каза Фурние. — През лятото мадам Жизел е имала доста работа във френските курорти… Дьовил, Ле Пине, Вимеро… Доста е пътувала и на юг, до Антиб и Ница… По тези места…
— Съществен факт. Някои от пътниците на „Прометей“ споменаха, че са се връщали от Ле Пине, доколкото си спомням. Е, това е една от възможните версии. След това трябва да изясним и самото убийство… да видим кой е имал практическата възможност да използва тази туземска тръба… — Той разгъна една скица на задния салон на самолета и я постави в средата на масата. — Можем да се заемем с предварителната работа. Най-напред, нека вземем хората един по един и да помислим какви са вероятностите и още по-важно, какви са възможностите за всеки един от тях. От самото начало можем да елиминираме мосю Поаро. Остават единадесет души.
Поаро поклати глава тъжно.
— Прекалено доверчив сте, приятелю. Не бива да се доверявате на никого. Без изключение.
— Добре, ще се занимаем и с теб, щом искаш — съгласи се Джеп шеговито. — Но най-напред да обсъдим положението на стюардите. Струва ми се малко вероятно да е някой от тях. Едва ли са взели голяма сума назаем от мъртвата. Освен това и двамата имат много добри служебни досиета… Прилични, сериозни хора… И двамата. Много бих се изненадал, ако някой от тях е замесен в това убийство. Но пък те са имали физическата възможност да го извършат, така че не можем да ги изключим. Движели са се между седалките и са можели да заемат нужното положение, от което да изстрелят шипа… От нужния ъгъл, искам да кажа… Макар че не вярвам да са могли да го направят пред толкова хора без някой да забележи. От опит знам колко ненаблюдателни са хората, но все пак не чак дотам. Това се отнася за всички. Да извършиш убийство по такъв начин е лудост, чиста лудост. Шансът да не те забележат е едно на хиляда. Убиецът трябва да е имал дяволски късмет… От всички възможни начини да извършиш убийство…