Поаро, който слушаше с наведена глава и пушеше безмълвно, го прекъсна:
— Значи според теб, приятелю, това е глупав начин да извършиш убийство, така ли?
— Разбира се. Трябва да си напълно полудял, за да го направиш.
— И все пак убиецът е успял. Ето, ние тримата седим тук, разговаряме, но не знаем кой го е извършил. Това не е ли успех!
— Това е чист късмет — възрази Джеп. — Цяло чудо е, че никой не е забелязал нищо.
Поаро поклати неудовлетворено глава. Фурние го изгледа с любопитство.
— Какво мислите, мосю Поаро?
— Mon ami — отговори Поаро, — ето какво мисля… За дадено нещо трябва да се съди единствено по резултата. Това убийство е извършено успешно.
— И въпреки всичко — продължи французинът замислено, — ми се струва, че трябва да е станало някакво чудо.
— Чудо или не — обади се Джеп, — фактът е налице. Разполагаме с медицинската експертиза, открихме оръжието… А ако преди една седмица някой ми беше казал, че ще разследвам убийство, извършено с отровен шип, издухан през туземска тръба, щях да му се изсмея в лицето. Та това е подигравка! Това убийство е чиста подигравка за нас!
Поаро пое дълбоко въздух и се усмихна.
— Може би убиецът е човек с перверзно чувство за хумор — каза Фурние замислено. — При едно разследване е много важно да се схване психологията на убиеца.
Джеп леко изсумтя, когато се заговори за психология. Той гледаше с недоверие на такива неща и не ги харесваше.
— Поаро обича да се занимава с такива работи — отбеляза той.
— Това, което казахте вие двамата, е много интересно за мен — обади се Поаро.
— Да не би да се съмняваш, че е била убита именно по този начин? — попита Джеп подозрително. — Добре познавам заплетения ти начин на мислене.
— Не, не, приятелю. За това не изпитвам никакви съмнения. Отровният шип, който намерих, е причина за смъртта — това е абсолютно сигурно. Но въпреки всичко има някои неща, които…
Той замълча и поклати озадачено глава.
Джеп продължи:
— Да се върнем към проблема. Не бихме могли изцяло да измием физиономиите на двамата стюарди, но ми се струва, че е много малко вероятно да е някой от тях. Съгласен ли си, Поаро?
— Аз? Както вече казах, на този етап не бих измил, Боже какъв израз, физиономията на никого.
— Така да бъде. А сега да се заемем с пътниците. Да започнем с мястото, най-близо до тоалетните. Номер шестнадесет. — Той посочи скицата с писалката си. — Там е седяла фризьорката… Джейн Грей. Спечелила на конни надбягвания и изхарчила парите в Ле Пине. Това означава, че обича хазарта. Не е изключено да е закъсала за пари и да е взела заем от мадам Жизел… но едва ли би взела голяма сума, а и не виждам с какво французойката може да я е държала в ръцете си. Струва ми се дребна риба, не това, което търсим. А и не съм склонен да мисля, че една фризьорка ще успее да се снабди със змийска отрова. Това не е боя за коса или крем за масаж.
Донякъде убиецът е сгрешил като е използвал змийска отрова. Това значително стеснява кръга на заподозрените. Може би на сто души само двама познават тези отрови и са в състояние да се снабдят с тях.
— От всичко това следва, че едно нещо е напълно ясно — каза Поаро.
Фурние го погледна въпросително.
Джеп обаче беше твърде зает със собствените си мисли.
— Ето как е според мен… Има две възможности. Убиецът трябва да е човек, който е пътувал по далечните кътчета на света, човек, който познава змиите и най-отровните им представители, а също и обичаите на дивите племена, които използват отрова, за да се справят с враговете си… Това е първата възможност.
— А другата?
— Да има връзки с научните среди. С изследователите. В някои лаборатории се експериментира със змийски отрови. Говорих с Уинтърспун. Змийската отрова и най-вече отровата от кобра се използват в медицината. С нея доста успешно лекуват епилепсия. Изобщо, змийските отрови представляват сериозен научен интерес.
— Любопитно — каза Фурние.
— Да, но да продължим. Джейн Грей не попада в никоя от тези две категории. Струва ми се невероятно да е имала мотив и още по-малко вероятно да е успяла да намери отровата. Реална възможност да изстреля отровния шип на практика липсва. Вижте тук.