— Да, доста стара система е — съгласи се Фурние.
— И беше празен?
— Да. Тази проклета прислужница е унищожила всичко.
— А, да. Прислужницата. Доверената прислужница. Трябва да поговорим с нея. Както се изразихме, тази стая няма какво повече да ни каже. И това е един многозначителен факт, не мислите ли?
— Какво разбирате под „многозначителен“, мосю Поаро?
— Струва ми се че тази стая е някак си безлична… Това ми се струва много интересно.
— Тази жена не се е поддавала на никакви чувства — каза Фурние сухо.
Поаро се изправи.
— Елате — каза той. — Да поговорим с прислужничката… с тази доверена прислужничка.
Елиз Грандие беше ниска, набита жена на средна възраст, с червендалесто лице и малки, хитри очи, които стрелкаха ту Поаро, ту Фурние.
— Седнете мадмоазел Грандие — каза й Фурние.
— Благодаря, мосю.
Тя седна без нито за миг да губи самообладание.
— Мосю Поаро и аз днес пристигнахме от Лондон. Предварителното следствие за смъртта на мадам Жизел, се състоя вчера. Установено е по категоричен начин, че тя е била отровена.
Французойката поклати глава мрачно.
— Това, което казвате, е ужасно, мосю. Мадам да е била отровена? Та кой би си помисли подобно нещо?
— Може би именно в това ще можете да ни помогнете, мадмоазел.
— Разбира се, мосю. Готова съм да направя всичко, което мога, за да помогна на полицията. Но не знам нищо… абсолютно нищо.
— Мадам Жизел имаше ли врагове? — попита Фурние рязко.
— Не, това не е истина. Защо да има врагове?
— Помислете, мадмоазел Грандие. Това, с което се е занимавала, понякога води до неприятности.
— Наистина, понякога клиентите на мадам не бяха особено сговорчиви — съгласи се Елиз.
— Устройвали са скандали, така ли?
Прислужничката поклати глава.
— Не, грешите. Обикновено не те заплашваха. Те скимтяха, оплакваха се, мъчеха се да обяснят, че не са в състояние да платят… наистина имаше подобни неща.
В гласа й се долавяше съвсем неприкрито презрение.
— Някои от тях може би наистина не са били в състояние да платят — намеси се Поаро.
Елиз Грандие сви рамене.
— Не е изключено. Това си е техен проблем. Обикновено всички плащаха в края на краищата.
Сега в гласа й се появи задоволство.
— Мадам Жизел е била твърда жена — продължи Фурние.
— Мадам имаше право да бъде твърда.
— Не изпитвате ли съжаление към жертвите?
— Жертвите, жертвите… — повтори Елиз с нетърпение. — Вие не разбирате. А необходимо ли е да затънеш в дългове, да харчиш повече, отколкото можеш да спечелиш, да отидеш да вземеш заем и да се надяваш, че парите ще ти бъдат подарени? Това е невъзможно! Мадам винаги е била честна и справедлива. Даваше заеми и очакваше да й бъдат върнати. Така е почтено. Самата тя нямаше дългове и винаги е плащала навреме това, което е трябвало да плати. Никога не е пресрочвала никакви сметки. А когато казвате, че мадам е била твърда жена, мога да ви уверя, че това не е истина! Тя беше мила. Винаги подпомагаше „Сестрите на бедните“, когато са идвали. Даваше пари и на други благотворителни организации. Когато жената на Жорж, портиера, се разболя, мадам Жизел плати лечението й в болница.
Елиз замълча. Лицето й стана още по-червено и ядосано.
— Вие не разбирате — повтори тя. — Вие изобщо не можете да разберете мадам.
Фурние изчака докато премине възмущението й и продължи:
— Казахте, че клиентите на мадам винаги са й плащали в края на краищата. Знаехте ли какви средства използваше мадам Жизел, за да ги принуди?
Елиз сви рамене.
— Нищо не знам, мосю. Абсолютно нищо.
— Но изгорихте документите й?
— Изпълних нейното нареждане. Каза ми, че ако някога с нея се случи нещо, ако се разболее и умре някъде извън дома, трябва да унищожа цялата й документация.
— Тя се намираше в сейфа на долния етаж, така ли?
— Точно така. Документацията й беше там.
— В онзи сейф?
Елиз се зачерви още повече.
— Изпълних нареждането на мадам — каза тя още веднъж.
— Разбрах това — каза Поаро усмихнат. — Но документите не бяха в сейфа, нали? Този сейф е много стар. Всеки аматьор би могъл да го отвори без усилие. Тя е държала документите си другаде… може би в спалнята си?
Елиз остана мълчалива за момент и после отговори:
— Да, така е. Мадам винаги казваше, че държи документите си в сейфа, но в действителност всичко беше в спалнята й.
— Ще ни я покажете ли?
Елиз стана и двамата я последваха. Стаята беше доста голяма, но беше толкова препълнена с тежки стари мебели, че едва можеше да се минава свободно в празното пространство. В единият ъгъл имаше голям стар куфар. Елиз вдигна капака и извади отвътре старомодна сребриста рокля с копринена подплата. От вътрешната й страна имаше голям джоб.