— Документите стояха тук, мосю — обясни Елиз.
— Бяха в голям запечатан плик.
— Когато разговаряхме преди три дни, не ми казахте нищо за това — каза Фурние остро.
— Съжалявам, мосю. Вие ме попитахте къде са документите, които би трябвало да са били в сейфа. Отговорих ви, че съм ги изгорила. Това е самата истина. Стори ми се, че няма никакво значение къде са били преди това.
— Разбирам — каза Фурние. — Мадмоазел Грандие, давате ли си сметка, че не е трябвало да унищожавате тези документи?
— Изпълних нареждането на мадам — отговори Елиз намръщено.
— Зная, че сте направили това с чиста съвест — каза Фурние. — А сега искам да ме изслушате внимателно, мадмоазел. Мадам Жизел е била убита. Не е изключено убиецът или убийците да са хора, за които тя е разполагала с компрометираща информация. Тази информация се е съдържала в документите, които сте унищожили. Ще ви задам един въпрос, но не искам да ми отговаряте, без преди това добре да помислите. Възможно е, а според мен е вероятно и съвсем разбираемо, да сте прегледали документите преди да ги изгорите. Ако сте постъпили така, никой не може да ви обвини за това. Напротив, нещата, които сте видели там, биха могли да бъдат от голяма полза за полицията и чрез тях да се установи кой е убиецът. Ето защо, мадмоазел, не се страхувайте да отговорите съвсем откровено. Прегледахте ли документите преди да ги изгорите?
Дишането на Елиз се учести. Тя се наведе напред и каза натъртено:
— Не, мосю. Не съм преглеждала нищо. Не съм чела нищо. Изгорих плика, без дори да го разпечатам.
Глава десета
Малкият черен бележник
Фурние се вгледа в нея изпитателно за момент и след като се убеди, че казва истината, извърна лице със съжаление.
— Жалко — каза той. — Това, което сте направили, е почтено, мадмоазел, но все пак е жалко.
— Не мога да ви помогна, мосю. Съжалявам.
Фурние седна и извади от джоба си бележник.
— Когато ви разпитвах първия път, ми казахте, че не знаете имената на клиентите на мадам. Преди малко споменахте, че са се оплаквали и че са молели за милост. Значи все пак сте знаели нещо за тези клиенти на мадам Жизел?
— Позволете ми да ви обясня, мосю. Мадам никога не е споменавала имена. Никога не говореше за работата си. Но все пак всички сме хора, нали? Обичаме да правим коментари, има и възклицания… Понякога мадам ми се доверяваше напълно.
Поаро се наведе напред.
— Можете ли да ни дадете пример, мадмоазел? В какъв смисъл ви се доверяваше?
— Нека да помисля… Ами да. Ето… например пристига писмо. Мадам го отваря и започва да се смее суховато. След това започва да мърмори: „Можеш да скимтиш колкото си искаш, скъпа моя, все едно ще трябва да платиш.“ Понякога ми казваше: „Какви глупаци! Какви глупаци! Да си помислят, че ще им дам назаем толкова много пари, без да взема нужните мерки! Информацията е гаранция, Елиз. Информацията е сила.“
— Виждали ли сте някои от клиентите, които са идвали тук?
— Не, мосю… Поне така ми се струва. Виждате ли, те ходеха само на първия етаж и много често идваха по тъмно.
— Преди мадам Жизел да замине за Англия, колко време прекара в Париж?
— Върна се едва предния ден.
— Къде беше преди това?
— Нямаше я две седмици… Беше в Дьовил, Ле Пине, Пари-Плаж и Уиморо… Обикновената й септемврийска обиколка.
— Помислете си, мадмоазел… Тя каза ли нещо, каквото и да е, което би могло да ни бъде от полза?
Елиз се замисли за момент и после поклати глава:
— Не, мосю. Не мога да си спомня нищо такова. Мадам беше в добро настроение. Спомена, че работите й вървят добре. Обиколката й била ползотворна. След това ми нареди да се свържа с авиолиниите и да й запазя място за полета до Англия на следващия ден. За сутрешния нямаше места, така че взех за обедния.
— А спомена ли защо трябва да замине за Англия? Налагаше ли се спешно да го направи?
— О, не, мосю. Мадам пътуваше до Англия доста често. Обикновено ме уведомяваше един ден преди това.
— Онази вечер при мадам Жизел дойдоха ли някакви клиенти?
— Струва ми се, че дойде един, но не съм сигурна. Може би Жорж, портиерът, ще ви каже по-добре. Мадам не сподели с мен нищо.
Фурние извади от джоба си няколко снимки на свидетелите — преди всичко вестникарски изрезки — направени от репортерите при излизането им от залата на съда.
— Познавате ли някой от тези хора, мадмоазел?