Тук също нямаше нищо по-конкретно и вероятно бе записано само за да напомня на мадам Жизел за истинските срещи.
Елиз наблюдаваше Поаро угрижено.
— Мосю, струва ми се, че това не означава нищо за незапознат човек. Само мадам знаеше какво пише вътре.
Поаро затвори бележника и го прибра в джоба си.
— Мадам, това може да се окаже много ценно. Постъпихте умно, като ми го дадохте. И съвестта ви може да бъде напълно спокойна. Мадам Жизел не ви ли каза, че трябва да изгорите и този бележник?
— Не ми каза — отвърна Елиз и лицето й просветна малко.
— След като не ви е казала, ваш дълг е да го предадете на полицията. Ще поговоря с мосю Фурние и той няма да ви безпокои задето не сте го направили по-рано.
— Мосю е много мил.
Поаро стана.
— А сега ще вървя при колегата си. Само един последен въпрос. Когато запазихте място за самолета на Мадам Жизел, къде се обадихте? На летище „Ле Бурже“ или в авиокомпанията?
— Обадих се в авиокомпанията, мосю.
— Тя се намира, ако не се лъжа, на булевард „Дьо Капюсин“?
— Точно така, мосю. Булевард „Дьо Капюсин“, номер 254.
Поаро записа адреса в бележника си, кимна приятелски и излезе от стаята.
Глава единадесета
Американецът
Фурние разговаряше със стария Жорж. Полицаят изглеждаше ядосан и разпален.
— Типично за полицията — мърмореше портиерът. — Знаят само да задават един и същи въпрос по сто пъти. И какво се надяват да научат? Че рано или късно на човек му писва да говори истината и започва да лъже, това ли? Естествено ще лъже така, както искат те, както им изнася!
— Не ща да слушам лъжи, а истината.
— Много добре. Аз досега говорих истината. Да, една жена дойде при мадам Жизел вечерта преди тя да замине за Англия. Показвате ми тези снимки и ме карате да кажа дали я разпознавам… Казах вече, зрението ми никак не е добро… Вече сте стъмваше… Не погледнах както трябва! Не мога да разпозная тази дама. И лице в лице да я видя, сигурно пак няма да я позная. Ето това е! Казвам го вече пети или шести път!
— И дори не можете да си спомните дали е била ниска или висока, руса или чернокоса, млада или стара? Трудно ми е да повярвам това!
Фурние говореше ядосано и с ирония.
— Ами тогава не вярвайте! Какво ме интересува? Хубава работа! Да се забъркаш с полицията! Срамувам се! Ако мадам Жизел не беше убита в самолет високо във въздуха, сигурно щяхте да кажете, че аз, Жорж, съм я отровил! Ето това е полицията!
Поаро предотврати поредния гневен отговор, като сложи ръка на лакътя на Фурние.
— Елате, приятелю — каза той. — Стомахът ни зове. Препоръчвам нещо обикновено, но хранително. Да кажем омлет с гъби, след това сирене по нормандски с червено вино. Какво да бъде виното?
Фурние погледна часовника си.
— Наистина. Часът е един. От приказки с това животно тук… — Той изгледа ядосано Жорж.
Поаро се усмихна окуражително на стареца.
— Значи можем да кажем, че безименната дама не е била нито висока, нито ниска, нито руса, нито чернокоса, нито слаба, нито дебела… Но има едно нещо, което ще можете да кажете… Беше ли шик?
— Шик? — възкликна Джордж доста стъписан.
— Получих нужния отговор — каза Поаро. — Била е шик. И имам чувството, че би изглеждала добре в бански костюм.
Жорж се втренчи в него.
— Бански костюм? Какво искате да кажете с този „бански костюм“?
— Просто ми хрумна. Една очарователна жена става още по-очарователна, когато е по бански костюм. Не сте ли съгласен? Вижте това.
Поаро подаде на стареца страницата, откъсната от списание „Скеч“.
Последва пауза. Възрастният човек се сепна едва забележимо.
— Съгласен сте, нали? — попита Поаро.
— Добре изглеждат тези двамата — измърмори старецът и върна страницата. — Ако бяха съвсем без дрехи, щеше да е горе-долу същото.
— А — каза Поаро, — това е защото напоследък сме открили колко полезно е слънцето за кожата. Плажното облекло е доста удобно.
Жорж се засмя пресипнало и се отдалечи, а Поаро и Фурние излязоха на огряната от слънцето улица.
По време на обяда — такъв, какъвто бе препоръчал Поаро — дребният белгиец извади малкия черен бележник.
Фурние се оживи, макар и да беше ядосан заради постъпката на Елиз. Поаро започна да го увещава:
— Но това е естествено! Съвсем естествено! Полицията? Това винаги плаши хората от този тип. Струва им се, че се забъркват кой знае в какво. Така е навсякъде, във всяка страна.
— Ето това е вашето предимство — отговори Фурние. — Един частен детектив може да измъкне много повече информация от свидетелите, отколкото който и да било полицай, използващ официалните си пълномощия. Но тази монета има и друга страна. Ние имаме досиета, разполагаме с цяла една огромна организация.