Той махна с ръка на келнера и поиска сметката.
— А сега какво, приятелю? — попита Поаро след това.
— Ще отидем в полицията. Може да има някакви новини.
— Добре. Ще дойда с вас. След това искам да проуча един малък въпрос, в което може би ще ми помогнете.
В полицията Поаро се видя с шефа на следствения отдел, с когото се бе запознал преди няколко години при друг свой случай. Мосю Жил беше много любезен и учтив.
— Радвам се да чуя, че сте се заинтересували от този случай, мосю Поаро.
— Мосю Жил, та това се случи направо под носа ми! Нима това не е обида? Еркюл Поаро да спи, когато се извършва убийство!
Мосю Жил поклати глава с разбиране.
— Тези летящи машини! Толкова са нестабилни! Особено ако времето е лошо. И на мен ми се е случвало да си изпатя от тях…
— Казват, че маршът на армията зависи от стомаха — продължи Поаро. — А до каква степен фините движения на мозъка се влияят от храносмилателния апарат? Когато морската болест ме хване, аз, Еркюл Поаро се превръщам в същество без сиви клетки, без разум, без метод — в обикновен представител на човешкия род с малко под средната интелигентност! Това е достойно за окайване, но е факт. И като говорим за такива неща, как е приятелят ми Жиро?
Без да обръща внимание на значението на думите „такива неща“, мосю Жил отговори, че Жиро продължава да напредва в кариерата си.
— Той е много усърден. Енергията му е неизчерпаема.
— Както винаги — каза Поаро. — Непрекъснато тичаше насам-натам. Пълзеше на четири крака. Появяваше се тук, там, навсякъде! И нито за миг не спираше, за да помисли.
— А, мосю Поаро, вашата малка слабост. Предполагам, че човек като Фурние би ви допаднал повече. Той е от новата школа, залага изцяло на психологията. Предполагам, че ви е приятно.
— Да, наистина.
— Освен това владее английски много добре. Затова го изпратихме в Англия да помага по този случай. Много интересен случай, мосю Поаро. Мадам Жизел беше една от най-известните личности в Париж. А това убийство е удивително. Отровен шип, изстрелян през туземска тръба в самолет! Нима е възможно да се случи подобно нещо!
— Точно така! — извика Поаро. — Точно така! Както винаги сте в състояние да посочите главния проблем безпогрешно… А, ето го нашия приятел Фурние. Виждам, че имате новини?
Меланхоличното лице на Фурние изглеждаше възбудено и напрегнато.
— Да, имам. Един гръцки търговец на антики, Зеропулос, съобщил, че е продал такава туземска тръба заедно с няколко шипа три дни преди убийството. Сега предлагам — той кимна почтително към шефа си — да поговорим с този човек.
— Разбира се — отговори мосю Жил. — Мосю Поаро ще ви придружи ли?
— Ако не възразявате — каза Поаро. — Това е интересно… много интересно.
Магазинът на Зеропулос се намираше на „Рю Сен Оноре“. Това беше първокласен антикварен магазин, пълен с персийска керамика. Имаше няколко бронзови скулптури, множество евтини индийски бижута, коприни и бродерии от най-различни страни, купища мъниста и евтини египетски стоки. Това беше от тези магазини, в които можеш да дадеш един милион франка за нещо, което струва половин милион или десет франка за нещо, което струва петдесет сантима. Посещаваха го главно американските туристи и истинските познавачи.
Самият мосю Зеропулос беше нисък и набит човек с изпъкнали черни очи. Беше приказлив и многословен.
Господата били от полицията? Радвал се, да се запознае с тях. Може би ще предпочетат да разговарят в офиса му? Да, наистина продал туземска тръба и шипове… Южноамерикански сувенир…
— Разбирате, господа… Аз продавам от всичко по малко. Разбира се, имам и специализирани стоки. Най-вече от Персия. Мосю Дюпон, прославеният мосю Дюпон, би могъл да ви обясни. Той винаги идва, за да разгледа колекцията ми и за да ми каже мнението си за автентичността на някои предмети със съмнителен произход. Какъв човек! Толкова ерудиран! Какво око само има за антиките! Какво чувство! Но аз се отклоних от темата. Имам колекция, безценна колекция, за която знаят всички познавачи, но освен това… също така… продавам и… е, господа, откровено трябва да ви кажа, че продавам и боклуци. Чуждестранни боклуци, разбира се. По малко от всичко — от Южните морета, от Индия, от Япония, от Борнео. Без значение откъде. Обикновено не определям цена за тези сувенири. Ако някой прояви интерес, аз преценявам и назовавам някаква цифра, след което започват пазарлъци и в края на краищата получавам само половината. Но дори и така, трябва да призная, че печалбата не е лоша, защото купувам стоката си най-често от разни моряци на много ниска цена.