— Да, така е. Но е необходимо да уточним фактите колкото се може по-добре. Мадам Жизел е получила резервация за полета… Кога.
— Струва ми се, че вече уточнихме датата… На седемнадесети.
— Резервацията е била за полета в дванадесет часа на следващия ден, така ли?
— Да, мосю.
— Но доколкото разбрах от прислужничката на мадам Жизел, тя е резервирала, място за сутрешния полет.
— Не, не. Ето какво се случи… Прислужничката на мадам Жизел попита за полета в осем и четиридесет и пет, но всички места бяха заети, така че й дадохме място в обедния самолет.
— Разбирам.
— Да, мосю.
— Разбирам, но в същото време ми се струва странно… Определено е странно…
Служителят го погледна въпросително.
— Един мой познат в последния момент решил да пътува за Англия със сутрешния полет и самолетът бил почти празен.
Мосю Перо погледна някакви документи и избърса носа си.
— Може би приятелят ви е сгрешил датата. Сигурно е пътувал предишния или следващия ден…
— Не, няма такова нещо. Летял е в деня на убийството, защото каза, че ако не бил успял да вземе първия полет, щял да пътува на обяд и да стане свидетел на убийството.
— Да, наистина. Много странно. Понякога хората се отказват в последната минута и естествено местата им остават незаети… Стават и грешки. Ще трябва да се свържа с „Ле Бурже“… Там не винаги са акуратни…
Мекият, въпросителен поглед на Еркюл Поаро изглежда безпокоеше мосю Жюл Перо. Той замълча. Очите му зашариха неспокойно. На челото му се появиха малки капчици пот.
— Това са възможни обяснения — каза Поаро, — но някак си ми се струва, че не са верни. Не смятате ли, че е по-добре да изясним въпроса докрай?
— Какъв въпрос? Не ви разбирам.
— Разбирате ме много добре, мосю Перо. Слушайте, става дума за убийство… Убийство, мосю Перо. Не забравяйте това, ако обичате. Укриването на информация може да ви се отрази много зле… много зле. Полицията няма да погледне с добро око на това. Вие пречите на правосъдието.
Жюл Перо се втренчи в него. Устата му увисна. Ръцете му затрепериха.
— Хайде — продължи Поаро. Гласът му беше властен, нетърпящ възражение. — Искаме да чуем точните факти. Колко ви платиха? Кой ви плати?
— Не съм предполагал… Не съм смятал, че ще стане нищо лошо… И през ум не ми мина…
— Колко и кой?
— П-п-пет хиляди франка. Никога не бях виждал този човек… Аз… Това ще е краят за мен…
— Краят ще настъпи, ако не ни кажете всичко. Хайде, вече знаем какво е станало. Кажете ни точно как се случи.
Жюл Перо заговори бързо и смутено. Потта започна да се стича по челото му.
— Не съм предполагал, че ще стане нещо лошо… Кълна се в честта си… Не предполагах. Дойде един човек… каза, че иска да пътува за Англия на следващия ден. Искал да преговаря за заем с мадам Жизел, но искал срещата им да бъде непринудена. Така щял да има по-голям шанс. Знаел, че се кани да пътува за Англия на следващия ден. Аз само трябваше да й кажа, че всички места за сутрешния полет са продадени и да й дам място номер две в „Прометей“. Господа, кълна се, че не видях нищо лошо в това! Какво значение би могло да има? Американците са такива… Уреждат бизнеса си доста неконвенционално…
— Американец? — попита Фурние рязко.
— Да. Господинът беше американец.
— Как изглеждаше?
— Висок, леко прегърбен, със сива коса и очила с рогови рамки… Малка козя брада.
— Самият той запази ли си място?
— Да. Място номер едно. До това, което трябваше да запазя за мадам Жизел.
— На чие име?
— Сайлъс… Сайлъс Харпър.
— Такъв човек не е пътувал… Мястото до мадам Жизел беше празно.
Поаро поклати бавно глава.
— Видях, че не е пътувал такъв човек и затова реших, че няма смисъл да споменавам тази случка. След като този американец не е бил в самолета…
Фурние го изгледа студено.
— Укрили сте много важна информация — каза той. — Става дума за нещо сериозно…
Двамата с Поаро излязоха от офиса и оставиха Жюл Перо, който ги гледаше с уплашен вид.
На тротоара навън Фурние свали шапката си и се поклони.
— Моите поздравления, мосю Поаро. Откъде ви хрумна да попитате това?
— От две неща, които чух. Едното го каза някакъв мъж в самолета… Каза, че е летял със сутрешния полет в деня на убийството и че самолетът е бил почти празен. Второто го каза Елиз. Тя твърдеше, че се е обадила в офиса на авиокомпанията и оттам са й отговорили, че за сутрешния полет няма свободни места. Тези две твърдения си противоречат. Спомних си, че стюардът на „Прометей“ каза, че е виждал мадам Жизел да лети със сутрешния полет… Очевидно такъв в бил навикът й.
Само че някой е искал тя да лети със самолета в дванадесет. Някой вече е имал билет за „Прометей“. Защо, помислих си, служителят е казал, че за сутрешния полет няма свободни места? Грешка? Или умишлена грешка? Реших, че е второто… Оказах се прав.