— Но, разбира се! — възкликна Джейн. — Колко съм глупава! Лицето ви ми се стори познато… Вие сте…
— Жан Дюпон — отговори мъжът и се поклони смешно и доста ангажиращо.
Изведнъж Джейн си спомни една забележка на Гледис, изречена може би без излишна деликатност: „Ако един е тръгнал след теб, без съмнение ще има и други. Изглежда това е природен закон. Понякога стават дори трима или четирима.“
Джейн винаги беше водила скромен, изпълнен с труд живот (до голяма степен като думите, които обикновено казват след това за момичетата, които избягат с някого: „Тя беше весело, умно момиче и нямаше никакви приятели мъже.“) Джейн също беше „весело, умно момиче“ и нямаше приятели мъже. Сега й се струваше, че мъжете просто се тълпят около нея. Нямаше никакво съмнение в това — лицето на Жан Дюпон, наведен напред над масата, изразяваше повече от обикновеното учтиво внимание. Беше доволен, че седи срещу Джейн.
Беше повече от доволен — беше щастлив.
Джейн си каза, изпълнена със съмнение: „Все пак той е французин. Човек трябва много да внимава с французите, всички говорят това.“
— Значи още не сте напуснали Англия — каза Джейн и се прокле заради глупостта на забележката си.
— Да. Баща ми чете лекции в Единбург и бяхме отседнали при приятели. Но утре се връщаме във Франция.
— Аха.
— Полицията още ли не е арестувала никого? — попита Жан Дюпон.
— Не. Напоследък и във вестниците не пише нищо. Може би са се отказали.
Жан Дюпон поклати глава.
— Не, не могат да се откажат. Работят тихомълком.
— Той направи изразителен жест. — На тъмно.
— Недейте — каза Джейн смутено. — Карате ме да треперя.
— Наистина. Никак не е приятно да си бил толкова близо, когато са убили човек… — И добави: — А аз бях по-близо от вас… Много по-близо. Понякога дори не мога да мисля за това…
— Кой според вас го е направил? — попита Джейн.
— Много пъти съм си задавала този въпрос.
Жан Дюпон сви рамене:
— Не съм аз. Тя беше прекалено грозна!
— Нима — отвърна Джейн — не бихте предпочели да убиете грозна жена, вместо красива?
— Ни най-малко. Ако една жена е красива, човек се привързва към нея… тя започва да се отнася зле с него… кара го да ревнува… да полудява от ревност. Накрая си казва: „Добре, ще взема да я убия. Това ще е някакво удовлетворение.“
— А нима е удовлетворение?
— Това, мадмоазел, не мога да зная, защото все още не съм опитвал. — Той се засмя и поклати глава.
— Но една стара, грозна жена като мадам Жизел… На кого му е потрябвало да я убива?
— Е, това е един начин да погледнем на нещата — каза Джейн и се намръщи. — Струва ми се ужасно, когато си помисля, че някога сигурно е била млада и красива…
— Да, зная — отговори той и изведнъж доби мрачен вид. — Голямата трагедия на този живот е, че жените остаряват.
— Изглежда мислите доста за жените и външния им вид — забеляза Джейн.
— Естествено. Това е най-интересното нещо. Струва ви се странно, защото сте англичанка. Англичаните мислят най-напред за работата си, след това за любимия си спорт и най-накрая, ама съвсем накрая, за жените си. Да, наистина е така. Спомням си веднъж в някакъв малък хотел в Сирия имаше един англичанин, чиято жена се разболя. Самият той до някаква дата трябваше да замине за Ирак. Е, добре, може и да не повярвате, но този човек остави жена си и замина, за да изпълни „дълга си“ навреме. И двамата смятаха това за абсолютно нормално! Жена му дори твърдеше, че това е благородна, неегоистична постъпка. Само че лекарят, който не беше англичанин, го смяташе за варварин. Жената е човешко същество и би трябвало да стои на първо място… Работата е нещо далеч по-маловажно.
— Не съм сигурна — отговори Джейн. — Предполагам, че работата е по-важното нещо.
— Но защо? Виждате ли, вие също мислите така. С работата си човек печели пари… Когато се грижи и угажда на жена си, той ги харчи… Второто е далеч по-благороден идеал от първото.
Джейн се засмя.
— Е, добре — каза тя. — Струва ми се, че предпочитам да ме смятат за лукс и за прищявка, а не за първо задължение. Предпочитам един мъж да мисли, че е удоволствие да се грижи за мен, а не да ме възприема като задължение.
— Едва ли някой би ви възприел като задължение, мадмоазел.
Джейн се изчерви леко заради искреността в тона на младия мъж. Той продължи да говори бързо:
— Само веднъж преди това съм бил в Англия. Онзи ден ми беше много интересно… На предварителното следствие… Да наблюдавам три очарователни млади жени, толкова различни помежду си…
— И какво си мислехте за нас? — попита Джейн с любопитство.