Посоката му също не беше определена. По едно време започна да завива само вдясно, докато не описа пълен кръг. Джейн почувства, че я обзема вълнение.
— Виждаш ли? — каза тя възбудено. — Страхува се да не го следят. Опитва се да се отърве от нас.
— Мислиш ли?
— Разбира се! Кой нормален човек иначе би се движил в кръг?
— О!
Тъкмо завиха зад ъгъла и едва не се блъснаха в този, когото следяха. Той беше спрял и се бе втренчил над витрината на някаква месарница. Естествено самият магазин беше затворен, но вниманието на мистър Кланси бе привлечено от нещо над него.
— Идеално — каза той гласно. — Точно каквото търся. Какъв късмет!
Мистър Кланси извади бележник и много внимателно записа нещо. След това отново тръгна с бързи крачки, тананикайки си някаква мелодия.
Сега определено се бе запътил към Блумсбъри. Понякога, когато се обърнеше встрани, двамата виждаха, че устните му се движат.
— Нещо се е случило — каза Джейн. — Изпаднал е в голяма беда. Говори си сам и дори не си дава сметка за това.
Докато той чакаше пред някакъв светофар, за да пресече, Норман и Джейн почти се изравниха с него.
Оказа се вярно — мистър Кланси си говореше сам. Лицето му изглеждаше пребледняло и напрегнато. Дори успяха да дочуят няколко откъслечни думи:
— Защо не говори тя? Защо? Трябва да има причина?
Светна зелено. Когато стигнаха до отсрещния тротоар, мистър Кланси каза:
— Сега разбирам! Но естествено! Това е начинът да я накарат да замълчи.
Джейн ощипа Норман с всичка сила.
Сега мистър Кланси тръгна съвсем бързо. Шлиферът му се влачеше по земята безмилостно. Писателят правеше големи крачки, без да обръща внимание на преследвачите си.
Най-накрая, напълно неочаквано, той стигна до една къща, отключи вратата и влезе.
Норман и Джейн се спогледаха.
— Това е неговата къща — каза Норман. — „Кардингтън скуеър“ четиридесет и седем. Този адрес даде при предварителното следствие.
— Е, добре — отвърна Джейн. — Може би след малко ще излезе отново. И в края на краищата ние чухме нещо… Някой… жена… трябва да бъде накарана да мълчи, а някаква друга жена не казва нищо. Боже мой, звучи точно като в криминален роман.
От тъмнината се чу глас:
— Добър вечер.
Собственикът на гласа излезе напред. В светлината на лампата се появи чифт величествени мустаци.
— Eh, bien — каза Еркюл Поаро. — Хубава вечер за преследване, нали?
Глава петнадесета
В Блумсбъри
От двамата смутени млади хора Норман Гейл пръв възвърна самообладанието си.
— Разбира се — каза той. — Това е мосю… мосю Поаро. Все още ли се опитвате да махнете нетното от репутацията си, мосю Поаро?
— А, значи си спомняте малкия ни разговор. Нима подозирате дребния мистър Кланси?
— Както и вие — намеси се Джейн. — Иначе защо ще дойдете тук?
Поаро я изгледа за миг замислено.
— Мислили ли сте някога за убийствата, мадмоазел? Искам да кажа хладнокръвно, безпристрастно?
— Струва ми се, че никога не съм мислила за нещо такова… поне до неотдавна — отговори Джейн.
Еркюл Поаро кимна.
— Да, сега мислите за това, защото сте лично засегната. А аз се занимавам с престъпления от много години. Изработил съм си свой собствен начин да гледам на нещата. Кое според вас е най-важното нещо, когато трябва да се разкрие убийство?
— Да се намери убиецът — отговори Джейн.
— Справедливостта — добави Норман Гейл.
Поаро поклати глава.
— Има по важни неща от откриването на убиеца. „Справедливост“ е хубава дума, но понякога е трудно да кажем какво точно означава тя. Според мен най-важното е да се свалят всякакви подозрения от невинните.
— О, естествено — каза Джейн. — Не ще и дума. Ако някой е несправедливо обвинен…
— Дори не и това. Може да няма никакви обвинения. Но докато не се докаже без никакво съмнение, че някой е виновен, всички свързани по един или друг начин с убийството ще страдат в една или друга степен.
— Колко вярно е това — каза натъртено Норман Гейл.
— Нима не го изпитахме сами? — допълни Джейн.
Поаро погледна единия, после другия.
— Значи вече сте започнали да изпитвате верността на думите ми на свой гръб.
Той изведнъж забърза.
— А сега трябва да свърша една работа. Тъй като тримата имаме обща цел, нека обединим усилията си. Смятам да посетя нашия изобретателен приятел, мистър Кланси. Предлагам мадмоазел да ме придружи като моя секретарка. Ето ви един бележник и молив, мадмоазел, за да стенографирате.