— А защо?
— Ами убитата беше французойка. Някак си ми се струва по-вероятно. И двамата седяха недалеч от нея, от другата страна на пътеката. Но, разбира се, не мога да съм сигурен.
— Толкова много зависи от мотива — отбеляза Поаро замислено.
— Естествено… Предполагам, че вие проследявате всички мотиви много щателно.
— Моите методи са малко старомодни. Следвам правилото „Търси този, който би се облагодетелствал от престъплението.“
— Това е добро правило — съгласи се мистър Кланси, — но ми се струва, че в случай като този, е малко трудно приложимо. Мадам Жизел е имала дъщеря, която наследява парите й, доколкото разбрах. Но сред пътниците има и други, които биха спечелили от смъртта й… Ако са й дължали пари, след това не би имало нужда да ги връщат…
— Така е — съгласи се Поаро. — А и никакво друго решение не ми идва наум. Да предположим, че мадам Жизел е знаела нещо… Да кажем, за някакъв опит за убийство… предприет от някой от пътниците.
— Опит за убийство? — възкликна мистър Кланси. — А защо опит за убийство? Какво странно предположение!
— В случаи като този — каза Поаро — човек трябва да предполага всичко.
— О! — отвърна писателят. — Но от предположенията няма полза. Човек трябва да е сигурен!
— Имате право, имате право. Много точна забележка.
И след това добави:
— Тази туземска тръба, която сте купили…
— По дяволите тази тръба! — възкликна мистър Кланси. — Ще ми се изобщо да не я бях споменавал.
— Казахте, че сте я купили от някакъв магазин на „Черинг Крос Роуд“. Спомняте ли си случайно името на този магазин?
— Ами… — замисли се мистър Класни — може би беше „Абсалом“… или има един „Митчъл & Смит“… Не знам. Но аз вече казах всичко на онзи противен инспектор. Досега трябва да е проверил всички магазини.
— Може би. Но аз питам поради съвсем друга причина. Желая да купя такова нещо, за да направя един малък експеримент.
— А, разбирам. Но въпреки това не съм сигурен, че ще намерите. Това не е серийно производство, знаете.
— Все едно, мога да опитам. Мис Грей, моля ви запишете тези две имена.
Джейн отвори бележника и бързо надраска няколко професионални (както се надяваше) заврънкулки. След това тайно записа имената от другата страна на листа с нормални букви, в случай че потрябват.
— А сега — каза Поаро — трябва да тръгваме. Отнехме прекалено много от времето ви. Ще напусна дома ви с хиляди благодарности за отзивчивостта.
— Няма защо, няма защо — отговори мистър Кланси. — А защо не изядохте по един банан?
— Много сте мил.
— Ни най-малко. Ако трябва да си призная, тази вечер се чувствам щастлив. Бях закъсал с един разказ… Не ставаше както трябва и не можех да измисля хубаво име за престъпника. Исках да е нещо с аромат. Е, днес имах късмет и видях едно подходящо име над една месарница. Парджитър. Точно такова търсех. Звучи някак си истински… А пет минути по-късно ми дойде наум и другото… Във всички разкази има една трудност… Защо момичето не иска да говори? Младият мъж се опитва да я придума, но тя казва, че устата й е заключена. Естествено, в действителност не може да има никаква причина да не изприказва наведнъж всичко, което знае, но все пак писателят трябва да измисли някаква причина, която при това да не е съвсем идиотска. За жалост всеки път тя трябва да е различна.
Той се усмихна мило на Джейн.
— Мъките на писателя!
След това мина покрай нея и отиде до една библиотека.
— Позволете ми да ви подаря нещо.
Върна се с книга в ръка.
— Уликата на аления лист. Струва ми се споменах, че това е книгата, в която описвам убийство с отровен шип и тръба.
— Хиляди благодарности. Много мило от ваша страна.
— Няма защо — отговори мистър Кланси и рязко се обърна към Джейн. — Виждам, че не използвате стенографската система на Питман.
Джейн стана аленочервена. Поаро й се притече на помощ.
— Мис Грей е много съвременна секретарка. Тя използва най-новата система, създадена в Чехословакия.
— Така ли? Какво изумително място трябва да е Чехословакия! Изглежда всичко се внася оттам — обувки, стъкло, ръкавици, а сега и стенографска система. Наистина изумително!
Той се ръкува и с двамата.
— Ще ми се да можех да помогна повече.
Оставиха го в разхвърляната стая загледан в гърбовете им и усмихнат замечтано.
Глава шестнадесета
План за действие
От къщата на мистър Кланси до „Монсеньор“ отидоха с такси. Там ги очакваше Норман Гейл.
Поаро поръча бульон и печено пиле.
— Е? — попита Норман. — Как мина?
— Мис Грей се оказа първокласна секретарка — отговори Поаро.