— Не мисля, че се справих чак толкова добре — намеси се Джейн. — Той забеляза драсканиците ми, когато мина зад мен. Струва ми се, че е много наблюдателен.
— Значи сте забелязали това? Добрият стар мосю Кланси не е толкова разсеян, колкото изглежда.
— Наистина ли ви трябваха тези адреси? — попита Джейн.
— Може да се окажат полезни. Да.
— Но ако полицията…
— Ах, да, полицията. Но аз няма да задам същите въпроси, които е задала полицията. Макар че, честно казано, съмнявам се изобщо дали са задавали въпроси. Виждате ли, те знаят, че туземската тръба, намерена в самолета, е купена от американец в Париж.
— В Париж? От американец? Но сред пътниците нямаше никакъв американец!
Поаро й се усмихна мило.
— Точно така. Сега вече имаме и американец, за да се усложнят нещата още повече. Ето това е!
— И е бил мъж? — попита Норман.
Поаро го изгледа озадачено.
— Да — отговори той. — Тръбата е купил мъж.
Сега пък Норман придоби озадачен вид.
— Както и да е — каза Джейн, — не е бил мистър Кланси. Той вече има една такава тръба, защо ще му да купува още една.
Поаро кимна.
— Точно така трябва да действаме. Ще подозираме всички и след това ще заличаваме невинните от списъка.
— А колко са заличени досега? — попита Джейн.
— Не толкова много, колкото може би си мислите, мадмоазел — отговори Поаро и премигна. — Виждате ли… Всичко зависи от мотива.
— Имало ли е… — Норман Гейл замълча и след това добави притеснено: — Не искам да си пъхам носа в някакви тайни, но няма ли документи за дейността на тази жена?
Поаро поклати глава.
— Цялата й документация е изгорена.
— Жалко.
— Да, наистина. Но изглежда, че мадам Жизел наред с даването на заеми е събирала и злепоставяща информация за клиентите си, за да си гарантира връщането им, а това вече разширява възможностите. Ако предположим, че мадам Жизел е научила за някое криминално престъпление… например опит за убийство…
— А има ли основания да се предполага подобно нещо?
— О, да — отговори Поаро бавно. — Има. Единственият писмен документ, с който разполагаме по този случай.
Той погледна заинтригуваните лица на двамата и въздъхна.
— Е, добре — изрече Поаро след малко. — Това е положението. Хайде да поговорим за нещо друго. Например как се отрази тази трагедия на личния ви живот.
— Ужасно е да го кажа, но на мен ми се отрази добре — отговори Джейн и разказа как са й повишили заплатата.
— Да наистина. Това не е лошо, но вероятно няма да продължи дълго. Всяко чудо за три дни, както казват.
— Така е — съгласи се тя и се засмя.
— Но в моя случай чудото изглежда ще продължи повече от три дни — намеси се Норман.
Той обясни какво се е случило. Поаро го изслуша със съчувствие.
— Както казахте — отбеляза той замислено накрая, — при вас това положение няма да трае три дни или три седмици, или три месеца. Сензациите умират бързо… Но страхът — не.
— Смятате ли, че трябва да изтърпя всичко това?
— А имате ли някаква друга идея?
— Да. Мога да зарежа всичко, да замина за Канада или някъде другаде и да започна всичко отначало.
— Това би било много жалко — каза Джейн.
Норман я погледна.
Поаро тактично се зае с пилето си.
— Не искам да заминавам никъде — добави Норман.
— Ако открия кой е убиецът на мадам Жизел, няма да има нужда да ходите никъде — каза Поаро весело.
— Мислите ли наистина, че ще се справите? — попита го Джейн.
Поаро я погледна с упрек.
— Ако човек подходи към някакъв проблем систематично и методично, не би трябвало да има проблем при решаването му… никакъв — отсече Поаро.
— Разбирам — отвърна Джейн, без да разбира.
— Но бих се справил по-бързо, ако имах помощ.
— Каква помощ?
Поаро остана мълчалив за момент. След това каза:
— Помощта на мистър Гейл. А може би по-късно и вашата помощ, мадмоазел.
— Какво мога да направя? — попита Норман.
Поаро го изгледа с присвити очи.
— Боя се, че няма да ви хареса — предупреди той.
— Какво е то? — настоя младият човек.
Много деликатно, за да не накърни чувствата на домакините си, Поаро пусна в действие клечката за зъби. След това каза:
— Да си призная, трябва ми изнудвач.
— Изнудвач? — възкликна Норман и погледна Поаро, сякаш не вярваше на ушите си.
Поаро кимна.
— Точно така. Изнудвач.
— Но за какво?
— Ами за да изнудва.
— Да, но кого, защо?
— Защо си е моя работа — отговори Поаро. — А кого… — Той замълча за момент и след това продължи със спокоен делови глас: — Чуйте плана ми. Ще напишете една бележка до графиня Хорбъри, тоест аз ще ви я продиктувам, а вие само ще пишете. Ще я означите с „Лично“. В нея ще поискате среща с графинята. Ще се представите като човек, летял заедно с нея за Англия в определен случай. Освен това ще споменем, че някои от делата на мадам Жизел са попаднали в ръцете ви.