Прочете писмото за четвърти път:
До графиня Хорбъри
относно покойната мадам Жизел
Уважаема Госпожо,
В ръцете ми са някои документи, доскоро притежание на покойната дама. Ако вие или мистър Реймънд Бараклъф се интересувате от тях, с удоволствие бих дошъл при вас, за да обсъдим нещата.
Може би ще предпочетете да се обърна към съпруга ви но този въпрос?
Глупаво е да четеш едно и също нещо по няколко пъти…
Сякаш това щеше да промени значението на думите!
Тя взе плика, всъщност бяха два — на единия пишеше „Лично“, на другия — „Лично и строго поверително“.
„Лично и строго поверително“…
Звярът… звярът…
И тази лъжкиня, старата французойка, която се бе заклела, че са взети всички мерки, „за да бъдат клиентите й защитени в случай на неочакваната й гибел“.
Дяволите да я вземат! Животът е ад, истински ад!
„Нервите ми, Боже мой! — мислеше Сесили. — Не е честно! Не е честно!“
Треперещата й ръка се протегна към бутилката със златна капачка…
„Това ще ми помогне да се овладея…“
Тя смръкна с нос белия прах.
Ето така. Сега отново беше в състояние да мисли. Какво да направи? Ще се види с този човек, разбира се. Макар че откъде би могла да намери нари… Може би с малко късмет в онова заведение на „Карлос стрийт“…
Но за това имаше достатъчно време да мисли по-късно. Най-напред трябваше да се види с този човек… да види какво иска той и какво знае…
Тя отиде до писалището и написа с едрия си, неравен почерк:
Графиня Хорбъри изпраща поздрави на мистър Джон Робинсън и би го приела, ако той дойде в единадесет часа утре сутринта.
— Ще мина ли така? — попита Норман.
Той се изчерви леко под втренчения, уплашен поглед на Поаро.
— Господи! — възкликна детективът. — В каква комедия се каните да играете?
Норман Гейл се изчерви още повече и промърмори:
— Нали казахте, че трябва да се маскирам?
Поаро въздъхна, улови младия човек за лакътя и го заведе пред огледалото.
— Погледнете се! — каза той. — Само това ви моля! Погледнете се! На какво мислите, че приличате? На Дядо Коледа, преоблечен, за да забавлява децата? Наистина, брадата ви не е бяла, а черна — цветът на злодеите! Но погледнете я само! Личи си от сто километра! Евтина брада и при това закрепена аматьорски! Ами веждите? А нима имате слабост към изкуствената коса? Лепилото си личи от пръв поглед, а ако мислите, че никой няма да забележи лепенката, залепена върху зъба ви, много се лъжете. Приятелю, това определено не е стихията ви, ясно е, че не ви бива да играете роли!
— Навремето съм играл в доста любителски театрални постановки — отговори Норман Гейл вдървено.
— Просто не мога да повярвам. Във всеки случай, не мога да допусна, че са ви оставяли да се гримирате според собствените си разбирания. Дори и отдалеч, на сцената, външният ви вид би бил крайно неубедителен. Тук, на „Гровнър скуеър“ посред бял ден…
Поаро сви красноречиво рамене и не довърши изречението.
— Не, драги мой. Вие сте изнудвач, а не комедиант. Искам нейно превъзходителство да се страхува от вас, а не да умре от смях, когато се явите пред нея. Както виждам, думите ми ви засегнаха. Съжалявам, но в настоящия момент не можем да си позволим никакви слабости. Вземете това и това… — Поаро му подаде няколко буркана. — Отидете в банята и да престанем с клоунадата.
Съкрушен, Норман Гейл се подчини. След четвърт час той се появи отново с бронзово на цвят лице и Поаро кимна одобрително.
— Добре. Лицето е готово. Сега започва сериозната работа. Ще ви позволя да сложите малък мустак, само че, ще трябва да го закрепя аз. Така… А сега ще срешем косата ви по друг начин, ето така… Това е съвсем достатъчно. Да видим дали сте научили репликите си.
Поаро се заслуша внимателно и накрая кимна.
— Е, това е добре. Тръгвайте, желая ви успех.
— Искрено се надявам Да успея. Предполагам, че ще заваря разгневен съпруг и няколко полицаи.
Поаро го успокои.
— Не се безпокойте. Всичко ще мине чудесно.
— Така си мислите вие — възнегодува тихо Норман.
Със сломен дух той се отправи, за да изпълни омразната си мисия.
Когато стигна до апартамента на „Гровнър скуеър“, го въведоха в малка стаичка на първия етаж. След малко там дойде и лейди Хорбъри.
Норман се помъчи да се овладее. С цената на всичко не трябваше да се издаде, че е нов в този род дела.