— Мистър Робинсън? — посрещна го Сесили.
— На вашите услуги — отговори той и се поклони.
„По дяволите! — помисли си той отвратен. — Като продавач в магазин! Ужас!“
След това се овладя. „Старият глупак каза, че не съм можел да играя!“ — помисли си той и се усмихна вътрешно.
На глас каза доста нахално:
— Точно така… Е, какво ще кажете, лейди Хорбъри?
— Не знам за какво говорите.
— Хайде, хайде. Налага ли се наистина да навлизаме в подробности? Всеки знае колко приятна може да бъде една… да го наречем почивка на морския бряг… Само че съпрузите не винаги са съгласни. Смятам, че знаете, лейди Хорбъри, точно в какво се състоят уликите. Старата Жизел беше чудесна жена. Всички материали — от хотела и така нататък, са първокласни. Главният въпрос е този — кой ги желае повече, вие, или лорд Хорбъри? Ето това е въпросът.
Тя стоеше пред него и трепереше.
— Аз мога да продавам — продължи Норман с още по-уверен глас, тъй като вече навлизаше в ролята на мистър Робинсън. — Вие можете ли да купите? Това е въпросът.
— Как се сдобихте с тези материали?
— О, скъпа лейди Хорбъри, това наистина е без значение. Притежавам ги и това е главното.
— Не вярвам. Покажете ми ги.
— О, не — Норман поклати глава и я изгледа лукаво. — Не нося нищо със себе си. Не съм толкова загубен, че да го направя. Ако се споразумеем и сключим сделка, нещата стават съвсем други. Ще ви покажа с какво разполагам, преди да ми дадете парите. Честно и почтено, върху масата.
— Колко… Колко искате?
— Десет хиляди… Лири, не долари.
— Невъзможно! Никога не бих могла да събера такава сума!
— Човек може да направи чудеса, ако опита. Бижутата вече не са толкова скъпи, колкото някога, но перлите си остават перли. Вижте какво, за да доставя удоволствие на една дама, съм готов да сваля до осем хиляди. Това е последното ми предложение. И ще ви дам два дни, за да си помислите.
— Казвам ви, че не мога да събера толкова пари.
Норман въздъхна и поклати глава.
— Е, в такъв случай, струва ми се, че е по-правилно лорд Хорбъри да разбере за какво става дума. Струва ми се, че ако една жена се разведе по нейна вина, няма право на издръжка, прав ли съм? Мистър Бараклъф е обещаващ млад актьор, но не е богат. Е казах каквото имах да казвам. Ще ви оставя да си помислите… И помнете какво ви казах. Не се шегувам.
Той направи пауза и добави:
— Не се шегувам точно така, както и Жизел не се шегуваше.
След това много бързо, преди съкрушената жена да успее да отговори, излезе от стаята.
— Уф! — изпъшка Норман, когато излезе на улицата и изтри челото си. — Слава Богу всичко свърши.
Един час по-късно на лейди Хорбъри връчиха визитна картичка.
— Мистър Еркюл Поаро.
Тя я бутна настрана.
— Кой е пък този? Не мога да го приема!
— Милейди, той каза, че е дошъл по настояване на мистър Реймънд Бараклъф.
— О! — Сесили замълча. — Много добре. Поканете го.
Икономът излезе и след малко се появи отново.
— Мистър Еркюл Поаро — обяви той.
Поаро влезе, облечен като истински денди, и се поклони.
Икономът затвори вратата. Сесили направи крачка напред.
— Изпраща ви мистър Бараклъф?
— Моля седнете, мадам. — Гласът му беше любезен, но властен.
Тя се отпусна машинално на стола. Поаро седна до нея. Държеше се бащински и окуражително.
— Мадам, умолявам ви да гледате на мен като на приятел. Зная, че сте изпаднали в сериозна беда.
— Не знам защо… — промърмори тя едва чуто.
— Моля ви, мадам. Не искам от вас да ми разкривате тайните си. Не е необходимо. Вече са ми известни. Това е най-важното за добрия детектив… да е осведомен.
— Детектив? — Очите й се разшириха. — Спомням си! Вие бяхте на самолета! Вие бяхте…
— Точно така, мадам. А сега нека поговорим сериозно. Както ви казах, не настоявам да ми се доверите. Не желая да ми казвате едно или друго… Аз ще ви кажа някои неща. Тази сутрин, преди около час, при вас е дошъл един човек. Името му е Браун, ако не се лъжа?
— Робинсън — каза Сесили едва чуто.
— Все едно… Браун, Смит, Робинсън… Той използва всички тези имена. Дойде тук за да ви шантажира, нали? Той притежава някои доказателства за… вашата недискретност, ако мога така да се изразя. Тези доказателства по-рано са били у мадам Жизел. Сега са у този човек. И ви ги предлага, предполагам, за седем хиляди лири.
— Осем.
— Добре, осем. И за вас, мадам, никак няма да е лесно да намерите тази сума бързо, нали?
— Не, не мога да намеря толкова пари, просто не мога! Вече съм задлъжняла достатъчно… Не знам какво да правя!
— Успокойте се мадам. Аз съм тук, за да ви помогна.