Тя се вгледа в него.
— Откъде знаете всичко това?
— Просто защото името ми е Еркюл Поаро. Както и да е, не се бойте, оставете ме да ви помогна и ще се справя с този Робинсън.
— Да, разбира се — каза Сесили рязко. — И колко ще искате не свой ред?
Поаро се поклони.
— Ще искам единствено снимка с автограф на една много красива жена.
— О, Боже! Не знам какво да правя! — извика тя рязко. — Нервите ми! Ще полудея!
— Не, не. Всичко е наред. Доверете ми се. Но, мадам, трябва да ми кажете истината, цялата истина. Иначе ръцете ми ще са вързани.
— И ще ми помогнете да изляза от това положение?
— Кълна ви се тържествено, че никога повече няма да чуете за мистър Робинсън.
— Добре, ще ви кажа всичко — прошепна тя след малко.
— Така. Значи вие взехте пари назаем от онази жена? Мадам Жизел?
Лейди Хорбъри кимна.
— Кога стана това? Кога започна всичко?
— Преди година и половина. Бях закъсала.
— Хазарт?
— Да. Късметът ми изневери ужасно.
— И тя ви даде колкото поискахте?
— Не наведнъж. В началото ми даде само малка сума.
— Кой ви изпрати при нея?
— Реймънд… Мистър Бараклъф ми каза, че тя давала заеми на светски дами.
— А по-късно ви даде още?
— Да. Толкова, колкото исках. По онова време ми се струваше цяло чудо.
— Аха. Чудото на мадам Жизел — каза Поаро сухо. — И доколкото разбрах, преди това с мистър Бараклъф сте станали… хм… приятели?
— Да.
— Но вие не искахте съпругът ви да научи?
— Стивън е говедо! — извика Сесили ядосано. — До гуша му е дошло от мен! Иска да се ожени за друга! С радост би се развел с мен!
— А вие не желаете да се разведете.
— Не. Аз… аз…
— Харесва ви сегашното ви положение, а освен това можете да се радвате на доста добър приход. Да, разбира се. Жените трябва да се грижат за себе си. Но да продължим. По-късно е възникнал въпросът за връщане на дълга?
— Да. И аз… не можех да върна парите. И тогава старата вещица стана отвратителна. Тя знаеше за мен и Реймънд… Знаеше места, дати, всичко останало… Не мога да си представя как е научила.
— Имала е своите методи — отвърна Поаро сухо.
— Предполагам, че след това е заплашила да изпрати цялата компрометираща информация на лорд Хорбъри?
— Да, освен ако не й върна парите.
— Но вие не можехте да й върнете парите.
— Не можех.
— Значи смъртта й сякаш бе изпратена от провидението?
— Струваше ми се прекалено хубаво, за да е истина — отговори Сесили Хорбъри развълнувано.
— Да, именно. Прекалено хубаво. Но може би малко се обезпокоихте?
— Да се обезпокоя?
— Мадам, от всички пътници на самолета, вие единствена сте имали причина да желаете смъртта й.
Лейди Хорбъри за миг престана да диша.
— Зная! Беше ужасно! Чувствах се толкова зле заради всичко това!
— Особено след като предната вечер сте били при нея в Париж и между вас се е разиграло нещо като сцена?
— Старата вещица! Не помръдна и на сантиметър! Струва ми се, че дори й доставяше удоволствие! Беше същински звяр! Когато си тръгнах, се чувствах като парцал.
— Но при предварителното следствие казахте, че не познавате тази жена?
— Естествено. Какво друго можех да кажа?
Поаро я погледна замислено.
— Мадам, вие наистина не можехте да кажете нищо друго.
— Беше истински кошмар… само лъжи, лъжи, лъжи! Този ужасен инспектор идваше тук непрекъснато и ме тормозеше с въпросите си… Но аз се чувствах в безопасност. Личеше си, че само се мъчи да налучка… Че не знае нищо конкретно.
— Ако човек се мъчи да налучка, трябва да го прави с увереност.
— Освен това — продължи Сесили собствената си мисъл — имах чувството, че след като не са научили всичко още в самото начало, никога няма да научат. Чувствах се в безопасност… Докато не получих онова ужасно писмо вчера.
— И през цялото това време не сте се страхували?
— Разбира се, че се страхувах!
— Но от какво? Да не ви разкрият, да не ви обвинят убийство?
Кръвта се оттегли от лицето й.
— Убийство… Но аз не… Вие не вярвате на това, нали? Не я убих аз! Не съм аз!
— Но сте искали да умре.
— Да, но не я убих аз… Трябва да ми повярвате! Не съм я убила аз! Дори не съм помръднала от мястото си! Аз…
Тя млъкна. Красивите й сини очи го гледаха умолително.
Поаро кимна успокоително.
— Мадам, вярвам ви поради две причини. Първо, защото сте жена и второ, заради една оса.
Лейди Хорбъри се втренчи в него.
— Оса?
— Да. Виждам, че това не ви говори нищо. Нека тогава се занимаем с конкретната си работа. Ще се справя с този Робинсън. Давам ви дума, че повече нито ще го видите, нито ще го чуете. Ще се справя с него както подобава. В замяна обаче ще искам да ми отговорите на два въпроса. Беше ли мистър Бараклъф в Париж в деня преди убийството?