— И до какво изводи стигнахте?
Доктор Брайънт поклати бавно глава.
— Изумен съм… Цялата тази работа ми се струва… нереална… ако мога да се изразя така. Изумително престъпление. Шансът убиецът да не бъде забелязан ми се струва едно на хиляда. Това трябва да е абсолютно безразсъден човек, който изобщо не се съобразява с риска.
— Много вярно, сър.
— Изборът на отрова е не по-малко изумителен. Откъде убиецът се е снабдил с нея?
— Да наистина. Звучи невероятно. Не знам дали на хиляда души един е чувал за тази змия… Да не говорим, че няма откъде да намери отровата. Сам вие, сър… макар и да сте лекар… предполагам, че не сте виждали такова нещо.
— Наистина няма много възможности да намериш такава отрова. Имам приятел, който се занимава с изследвания на тропиците и в лабораторията му има различни змийски отрови… например от кобра… Но не помня да е имало от другата…
— Може би ще можете да ми помогнете. — Джеп извади лист хартия и го подаде на доктора. — Уинтърспун ми даде тези имена… каза, че мога да се консултирам с тях. Познавате ли тези хора?
— Познавам професор Кенеди бегло. Хидлър — по-добре. Кажете, че ви изпращам аз, и съм сигурен, че ще направи за вас всичко, което може. Кармайкъл е в Единбург. Не го познавам лично, но знам че се занимава с такива неща.
— Благодаря ви, сър. Задължен съм ви. Е, няма да ви губя повече време.
Джеп излезе на „Харли стрийт“ с доволна усмивка на устните.
„Тактът не може да се сравни с нищо — каза си той. — С такт можеш да постигнеш всичко. Мога да се обзаложа, че не разбра за какво всъщност отидох при него. Е, това е то.“
Глава двадесет и първа
Трите улики
Когато инспектор Джеп се върна в Скотланд Ярд, му съобщиха, че го очаква Еркюл Поаро.
Джеп поздрави приятеля си сърдечно.
— Е, Поаро, какво те води при мен? Да не би да имаш новини?
— Дойдох, за да науча новините от вас, драги Джеп.
— Както и предполагах. За жалост няма много новини и това е истината. Търговецът от Париж потвърди, че тръбата е същата. Фурние продължава да съсипва живота ми от Париж с неговия психологически момент. Разпитвах двамата стюарди до посиняване, но те упорито отричат да е имало психологически момент. Нищо необикновено не се било случило, докато траел полетът.
— Може да се е случило, когато и двамата са били в предния салон.
— Разпитах всички пътници. Не е възможно всички да лъжат.
— Имах един случай, в който всички лъжеха.
— Ти и твоите случаи! Да си призная, Поаро, не съм много доволен. Колкото повече се задълбочавам в нещата, толкова по-малко научавам. Шефът вече ме гледа ледено. Но какво мога да направя аз? За щастие, това не е само наш случай, а и на френската полиция. Можем да прехвърлим топката на французите… те пък казват, че убиецът е англичанин и че ние трябва да се занимаваме…
— Смятате ли, че двамата французи са го извършили?
— Да си призная, не. Когато се замисля, струва ми се че археолозите не са това, което търсим. Вечно заровени в земята и не престават да говорят какво се е случило преди няколко хиляди години… А откъде знаят, питам аз? И кой може да им противоречи? Обявяват, че някакъв прогнила огърлица от мъниста е стара пет хиляди триста двадесет и две години, а кой може да каже, че не е така? Е, ето това е… Може и да са лъжци, макар и сами да си вярват, но са безобидни. Преди време тук беше дошъл един такъв… беше в ужасно състояние… Чудесен старец, но като малко бебе… Не, честно да си кажа, и за миг не мога да си помисля, че двамата френски археолози са извършили това убийство.
— А кой тогава го е извършил?
— Имаме този Кланси, разбира се… Много е странен. Сам си приказва. Нещо се върти в главата му.
— Може би сюжет за нова книга.
— Може и да е това, може и да е нещо друго… Но както и да се мъча, не мога да намеря възможен мотив… Все си мисля, че CL 52 от черния бележник е лейди Хорбъри, но нищо не мога да измъкна от нея. Тази жена е хитра, казвам ти.
Поаро се усмихна. Джеп продължи:
— Стюардите… Не, не мога да открия нищо, което да ги свързва с Жизел.
— Доктор Брайънт?
— Струва ми се, че при него се добрах до нещо. Носят се слухове, че с някаква негова пациентка… Хубава жена с лош съпруг… вземала наркотици или нещо такова. Ако не внимава, има опасност дори да му забранят да практикува. Това доста добре съвпада с RT 362 и мога да ти кажа, че знам откъде би могъл да вземе змийската отрова. Отидох при него и той се издаде съвсем невнимателно… Все пак това са само предположения. Липсват факти. В този случай е много трудно да се открият фактите. Райдър ми се струва чист… каза, че ходил в Париж, за да преговаря за някакъв кредит, но не го получил… Даде имена и адреси… Всичко съвпада, проверихме. Преди седмица-две фирмата му е била пред фалит, но сега изглежда се е измъкнал от блатото. Ето това е всичко. Съвсем незадоволително. Цялата тази работа е една каша.