— Няма случай, който да е каша… Добре прикрити следи — да. Кашата може да съществува само в неорганизиран ум.
— Наречи го както искаш. Резултатът е същият. Фурние също не е стигнал доникъде. Предполагам, че ти си разбрал всичко, но предпочиташ да си мълчиш.
— Подигравате ми се. Далеч не съм разбрал всичко. Просто работя логично и систематично, но все още имам да извървя дълъг път.
— Не мога да не се радвам, че го чувам. Е, разкажи ми за логичната си работа.
Поаро се усмихна.
— Направих една малка таблица… Ето я. — Поаро извади от джоба си лист хартия. — Ето каква е идеята ми. Убийството представлява действие, което се извършва, за да се постигне даден резултат.
— Повтори го малко по-бавно.
— Не е трудно за разбиране:
— Може и да не е… Но в твоята уста звучи сложно.
— Не, не. Много просто е. Да предположим, че ти трябват пари и че ще ги получиш, когато умре леля ти. Добре… извършваш действието, тоест убиваш лелята, и постигаш резултата — наследяваш парите.
— Ще ми се и аз да имах такава леля — отговори Джеп с въздишка. — Продължавай. Схващам какво имаш предвид. Искаш да кажеш, че трябва да има мотив.
— Предпочитам да го кажа със свои думи. Извършва се едно действие, в случая убийство, и какви са резултатите от него? Като го проучим внимателно, би трябвало да получим отговора на загадката. Така. Резултатите от едно действие могат да бъдат разнообразни… Нашето убийство засяга множество различни хора. Е, добре. За три седмици след случая аз проучих резултата от него за единадесет души.
Поаро разгъна листа.
Джеп се наведе и зачете с интерес над рамото му.
Мис Грей. Резултат — временно благоприятен, повишена заплата.
Мистър Гейл. Резултат — неблагоприятен. Загуба на пациенти.
Лейди Хорбъри. Резултат — благоприятен, ако тя е CL 52.
Мис Кър. Резултат — неблагоприятен, тъй като смъртта на Жизел намалява вероятността лорд Хорбъри да получи необходимите доказателства, за да се разведе с жена си.
— Хм… — Джеп вдигна поглед от листа. — Да не би да смяташ, че тя си пада по негово височество? Бива си те да си пъхаш носа в любовни авантюри.
Поаро се усмихна. Джеп отново се наведе над списъка.
Мистър Кланси. Резултат — благоприятен. Очаква да спечели пари от книга, основаваща се на убийството.
Доктор Брайънт. Резултат — благоприятен, ако той е RT 362.
Мистър Райдър. Резултат — благоприятен, заради получени в тежък за него момент пари от вестникарски статии около убийството. Ако той е XVB 724 — също благоприятен.
Дюпон-баща — без последствия.
Жан Дюпон — без последствия.
Митчъл — без последствия.
Дейвис — без последствия.
— И смяташ, че това ще ти помогне? — попита Джеп скептично. — Не виждам с какво може да ти бъде полезен един лист, на който си написал няколко пъти „Не знам“.
— Този лист ни дава една ясна представа — отговори Поаро. — В четири случая, мистър Кланси, мис Грей, мистър Райдър и струва ми се мога да причисля лейди Хорбъри, резултатът е благоприятен. За мистър Гейл и мис Кър резултатът е неблагоприятен. В четири случая нямаме никакъв резултат… доколкото знаем… а при доктор Брайънт или имаме определено добър резултат, или никакъв резултат.
— Е, и? — попита Джеп.
— Е, и… Ще продължаваме да търсим.
— Без въобще да има на какво да се опрем — забеляза Джеп мрачно. — Истината е, че не можем да направим нищо, докато не получим каквото ни трябва от Париж. Трябва ни още информация за делата на Жизел. Обзалагам, се, че бих изкопчил повече неща от прислужницата, отколкото Фурние.
— Съмнявам се, приятелю. В този случай най-интересното нещо е личността на мъртвата. Жена без приятели, без близки, без, би могло да се каже, никакъв личен живот. Някога е била млада и хубава, страдала е, а след това с желязна ръка затваря кепенците на прозорците и всичко свършва… не остава нито снимка, нито някакъв спомен, нищо. Мари Морисо се превръща в мадам Жизел — лихварка.
— Смяташ ли, че в миналото й може да се крие някаква улика?
— Не е изключено.
— Ако я знаехме, щеше да ни свърши работа! Не, смятам, че в този случай просто няма улики!
— Грешите, приятелю. Има.
— Е, да. Тръбата, разбира се…
— Не, не това.
— Тогава ми кажи кое смяташ за улика.
Поаро се усмихна.
— Мога да им дам имена… Като заглавията на романите на мистър Кланси… Уликата на осата, уликата в багажа на пътниците, уликата на втората лъжичка за кафе.