Мосю Дюпон бе отишъл далеч. Умоляваше Поаро да не се заблуждава от недоказаните твърдения в публикациите на Хикс, от наистина престъпните грешки в датирането на Игрек и от безнадеждно псевдонаучното отделяне на пластовете на Зет. Поаро тържествено обеща да не се заблуждава от публикациите на тези учени господа и попита:
— Какво ще кажете например за едно дарение от петстотин лири…
От вълнение мосю Дюпон едва не събори масата.
— Вие… Вие ми предлагате това? На мен? За да подпомогнете изследванията ни! Но това е великолепно, зашеметяващо! Най-голямото частно дарение, което сме получавали досега…
Поаро се прокашля.
— Трябва да призная… Една малка услуга…
— Но, да! Сувенир… Някакъв образец древна керамика…
— Не, не. Не ме разбрахте — прекъсна го Поаро, преди Дюпон да започне отново. — Става дума за секретарката ми. Възможно ли е да дойде с вас при някоя от експедициите ви?
За миг мосю Дюпон сякаш се разочарова.
— Е — каза той и подръпна мустаците си. — Предполагам, че ще може да се уреди. Ще трябва да поговоря и със сина си. С нас ще бъдат моят племенник и жена му… Смятахме да заминем само хора от семейството. Но все пак ще говоря с Жан…
— Мадмоазел Грей страстно се интересува от древно грънчарство. Миналото за нея е нещо изключително. Освен това мечтата на живота й е да участва в разкопки… Да не говорим за наистина възхитителните й умения да кърпи чорапи и да шие копчета…
— Полезни умения.
— Разбира се. Та, разказвахте ми за грънчарството на Суса.
Мосю Дюпон с радост възобнови монолога си, в който изложи собствените си теории за Суса I и Суса II.
Когато Поаро стигна до хотела, завари Жан Дюпон и Джейн да се сбогуват във фоайето.
В асансьора Поаро каза на Джейн:
— Намерих ви една много интересна работа. Тази пролет ще можете да придружите двамата Дюпон в Персия.
Джейн се втренчи в него.
— Полудяхте ли?
— Когато ви направят предложението, ще приемете с всички признаци на възторг.
— Разбира се, че няма да замина за Персия! Ще бъда в Канада или Нова Зеландия с Норман.
Поаро и се усмихна добродушно.
— Мило дете, до следващия март има доста време. Да изразиш възторг е едно, да си купиш билет за пътуването — съвсем друго. По съшия начин аз обещах да направя дарение… Но не съм подписал никакъв чек. Между другото, утре сутринта ще трябва да ви купя някакъв наръчник по древното грънчарство от Близкия Изток. Казах, че то е ваша слабост.
Джейн въздъхна.
— Работата на вашата секретарка значи не е синекурна. Нещо друго?
— Да. Казах, че умеете да шиете копчета и да кърпите чорапи съвършено.
— И това ли трябва да демонстрирам утре?
— Мисля, че ще е по-добре — отговори Поаро, — ако се доверят само на думите ми.
Глава двадесет и трета
Ан Морисо
В десет и половина на следващата сутрин меланхоличният мосю Фурние влезе във всекидневната на Поаро и се здрависа сърдечно с белгиеца.
Този път Фурние изглеждаше много по-оживен от друг път.
— Мосю Поаро — започна той, — има нещо, което трябва да ви кажа. Струва ми се, че сега разбрах какво означават думите ви по повод намирането на туземската тръба.
— Аха! — Лицето на Поаро просветна.
— Да — продължи Фурние и седна на близкия стол, — мислих много над думите ви и си казвах отново и отново: „Не е възможно престъплението да е извършено така, както си мислим“. И най-накрая, най-накрая, видях връзката между това и намирането на тръбата.
Поаро слушаше внимателно, без да каже нищо.
— Тогава в Лондон вие казахте: „Защо намерихме тръбата, след като тя лесно би могла да се изхвърли през вентилационния отвор?“ Сега си мисля, че знам отговора. Намерихме тръбата, защото убиецът е искал да я намерим.
— Браво! — каза Поаро.
— Значи това имахте предвид тогава? Така си и помислих. И направих още една крачка. Зададох си въпроса: „Защо убиецът е искал да намерим тръбата?“ И ето моят отговор: „Защото убийството не е извършено с нея.“
— Браво! Браво! Това са точно моите разсъждения.
— Казах си: „Отровният шип, да, но не и тръбата.“ Значи нещо друго е използвано, за да бъде изпратен той на разстояние… Нещо, което човек лесно би могъл да опре до устата си, без да направи впечатление. След това си спомних колко настоявахте да се изготви пълен списък на вещите на пътниците в багажа и в джобовете им. Две неща особено привлякоха вниманието ми… Лейди Хорбъри е имала две цигарета, а пред двамата Дюпон е имало кюрдски лули.
Мосю Фурние замълча.
— И двете неща биха могли да се опрат до устните, без никой да обърне внимание… Прав съм, нали?