— Разговарях с майка Анжелик. Тя потвърди всичко, което ни каза Ан Ричардс за живота й в „Институт дьо Мари“. Отговори ми съвсем искрено за майка й, която напуснала Квебек с някакъв французин, занимаващ се с търговия на вино. На времето тя била доволна, че детето няма да попадне под влиянието на майка си. Според нея Жизел била тръгнала към пропастта. Въпреки всичко изпращала пари редовно, но нито веднъж не предложила да се срещнат.
— Разговорът ви е бил повторение на това, което чухме тази сутрин.
— В общи линии, да. Само че с повече подробности. Ан Морисо напуснала „Институт дьо Мари“ преди шест години, за да стане маникюристка, след това станала прислужница и като такава заминала от Квебек и дошла в Европа. Не пишела често, но майка Анжелик получавала вести от нея горе-долу два Пъти годишно. Когато прочела във вестниците за убийството на мадам Жизел, тя решила, че това може би е майката на Ан — Мари Морисо, живяла някога в Квебек.
— Ами съпругът? — попита Фурние. — Сега, след като знаем, че Жизел е била омъжена, той също би могъл да е от значение.
— Мислих и за това. Това беше една от причините да се обадя по телефона. Джордж Леман — съпругът •мъчител на Жизел, е бил убит в първите дни на войната.
Поаро замълча и изведнъж попита:
— Какво казах пред малко? Не, не последното… преди това? Имам чувството… не си давам ясно сметка, но имам чувството, че беше нещо важно…
Фурние повтори доколкото беше в състояние съдържанието на последните няколко забележки на Поаро, но дребният детектив поклати глава неудовлетворено.
— Не, не беше това. Е, няма значение…
След това той се обърна към Джейн и я заговори.
Когато свършиха с вечерята, Поаро предложи да пият кафе във фоайето на хотела.
Джейн се съгласи и протегна ръка, за да вземе чантата и ръкавиците си, които бяха на масата. Когато ги вдигна, тя се намръщи леко.
— Какво има, мадмоазел?
— О, нищо сериозно — засмя се Джейн. — Счупих си нокътя. Трябва да го изпиля.
Изведнъж Поаро се отпусна на стола.
— Norn d’un nom d’un nom12 — промърмори той тихо.
Другите двама се вгледаха в него с изненада.
— Мистър Поаро? — извика Джейн. — Какво има?
— Нищо — отговори той. — Просто си спомних защо лицето на Ан Морисо ми е познато. Виждал съм я… На борда на самолета в деня на убийството! Лейди Хорбъри изпрати да я повикат, за да й донесе пиличка за нокти. Ан Морисо беше прислужницата на Лейди Хорбъри!
Глава двадесет и пета
„Боя се“
След това неочаквано откритие тримата, седнали около масата почти се вцепениха. С него разследването поучаваше съвършено нов обрат.
Оказваше се, че Ан Морисо не само има нещо общо с трагедията, но и е била в самолета по време на полета. На всички им трябваха по няколко минути, за да осъзнаят тази новина.
Поаро направи нетърпелив жест с ръка, очите му бяха затворени, лицето му бе изкривено от напрежение.
— Само минутка, само минутка — умоляваше той. — Трябва да помисля, разбирате ли! Трябва да преценя как това нещо ще се отрази на хипотезата ми за случая! Трябва да премисля всичко… Трябва да си спомня! Хиляди пъти проклет да е нещастният ми стомах! Бях изцяло погълнат от вътрешните си усещания!
— Значи тя е била в самолета — каза Джейн. — Високо, чернокосо момиче. — Тя също притвори очи опитвайки се да си спомни. — Лейди Хорбъри я нарече Мадлен.
— Точно така. Мадлен — каза Поаро.
— Лейди Хорбъри я изпрати до края на пътеката, за да донесе тоалетната й чантичка… помня, че беше червена.
— Искате да кажете, че това момиче е минало покрай мадам Жизел? — попита Фурние.
— Точно така.
— Мотивът — въздъхна Фурние. — И възможността да го направи… Да, всичко е налице.
Тогава, с неочаквана за меланхоличния му характер ярост, той стовари юмрук върху масата.
— Но разбира се! — извика той. — Защо досега никой не спомена това? Защо тази прислужница не беше включена в списъка на заподозрените?
— Казах ви, приятелю. Казах ви! — обади се Поаро уморено. — Всичко е заради нещастния ми стомах.
— Да, да. Това е разбираемо. Но е имало и други хора с незасегнати стомаси… Стюардите, другите пътници…
— Струва ми се, че никой не го е споменал, защото прислужницата се появи доста рано. Самолетът едва беше излетял. Мадам Жизел е била жива и здрава близо час след това. Изглежда е била убита много по-късно.
— Това е любопитно — каза Фурние. — Възможно ли е отровата да е имала забавено действие? Такива неща се случват…