Виниша Кър седна примирено на една пейка.
— Вероятно е от френската полиция или човек на митницата — отбеляза тя и запали цигара.
— Мисля, че… че ви видях в Ле Пине — каза Норман Гейл доста смирено на Джейн.
— Бях там, наистина.
— Много приятно място — продължи Гейл. — Харесват ми боровете.
— Да — съгласи се Джейн. — Толкова приятно миришат…
Двамата останаха мълчаливи минута-две, защото не знаеха какво повече да кажат.
— В самолета ви познах веднага — обади се най-накрая Гейл.
Джейн изрази голяма изненада:
— Така ли?
— Мислите ли, че тази жена наистина е била убита? — попита Гейл.
— Предполагам — отвърна Джейн. — В известен смисъл това е доста вълнуващо, но също така е и зловещо. — И тя потрепери едва доловимо, а Норман Гейл се приближи с още един сантиметър към нея, сякаш за да я предпази.
Дюпон баща и син разговаряха на френски. Мистър Райдър правеше някакви изчисления в малък бележник и от време на време поглеждаше часовника си. Сесили Хорбъри седеше и потропваше нетърпеливо с крак по пода. Запали цигара с трепереща ръка.
До вратата стоеше един много едър полицай с безразличен вид и синя униформа.
В една стая наблизо инспектор Джеп разговаряше с Еркюл Поаро и доктор Брайънт.
— Винаги съумяваш да се появиш там, където най-малко те очакват, драги Поаро.
— А нима летището Кройдън не е малко встрани от обичайния ви район, приятелю? — попита в отговор Поаро.
— Тук съм по чиста случайност. Дойдох заради една доста голяма контрабандистка афера. Най-изумителният случай, на който попадам от години. А сега да се залавяме за работа. Най-напред, докторе, ще ви помоля да ми дадете пълното име и адреса си.
— Роджър Джеймс Брайънт, специалист по уши нос и гърло. Адресът ми е „Харли стрийт“ номер 329.
Набитият полицай, седнал на една маса встрани, записа това.
— Разбира се, нашият патоанатом ще направи аутопсия на тялото — каза Джеп, — но ще сте ни необходим за предварителното следствие, докторе.
— Да, разбира се.
— Можете ли да кажете кога точно е настъпила смъртта?
— Беше умряла най-малко половин час преди да ме повикат. Това стана няколко минути преди да кацнем в Кройдън. По-точно не бих могъл да определя времето на смъртта, но стюардът ми каза, че е разговарял с жената около час по-рано.
— Добре, засега това е достатъчно. Предполагам, че няма полза да ви питам дали сте забелязали нещо подозрително?
Доктор Брайънт поклати глава.
— А пък аз бях заспал — вметна Поаро с дълбоко съжаление. — Когато летя, страдам също толкова, колкото и ако съм на кораб в морето. Винаги се увивам колкото мога и се опитвам да заспя.
— Имате ли представа каква е причината за смъртта, докторе?
— На този етап не бих искал да кажа нищо определено. Би трябвало да се извърши аутопсия и да се направят нужните изследвания.
Джеп кимна с разбиране.
— Е, докторе — каза той, — не мисля, че се налага да ви задържам повече. Боя се, че ще се наложи да преминете през някои формалности. Както всички останали — не можем да направим изключение.
Доктор Брайънт се усмихна.
— Бих предпочел да се уверите, че… че у себе си нямам никакви туземски тръби и други смъртоносни оръжия.
— Роджърс ще се погрижи за това. — Джеп кимна към подчинения си. — Между другото, докторе, имате ли някаква представа какво може да е имало на това… — той посочи безцветния връх на шипа, поставен в малка кутия на масата пред него.
Доктор Брайънт поклати глава.
— Невъзможно е да се каже без нужния анализ. Ако не се лъжа, индианците обикновено използват отровата кураре.
— Тази отрова би ли свършила работа?
— Да, тя е много бързодействаща и сигурна.
— Но не се намира лесно, нали?
— Наистина, за обикновен човек няма да е лесно да се снабди с нея.
— Значи ще трябва да ви претърсим много внимателно — отбеляза Джеп, който винаги се радваше на собствените си шеги. — Роджърс!
Докторът и полицаят излязоха от стаята. Джеп наклони стола си назад и погледна Поаро.
— Доста странна ми се вижда цялата тази работа — каза той. — Прекалено сензационно е всичко, за да бъде истина. Тези отровни шипове и туземски тръбички… в самолет… Е, мисля, че това е сериозно предизвикателство за интелигентността ни.
— Това, приятелю, е една много уместна забележка — каза Поаро.
— Двама от моите хора претърсват самолета — продължи Джеп. — Скоро ще дойдат фотограф и дактилоскопист. Мисля, че е най-добре първо да разпитаме стюардите.
Той отиде до вратата и даде заповед. Въведоха двамата стюарди. По-младият вече беше възстановил равновесието си. Сега изглеждаше по-скоро възбуден. Другият все още беше блед и уплашен.