Когато малко преди да кацнем, стюардът и доктор Брайънт отидоха, за да видят трупа, аз ги придружих. Имах чувството… човек никога не може да е сигурен, че може да е нещо по моята част. Може би когато става дума за смърт, аз подхождам твърде професионално. Смъртта според мен се дели на два вида — смърт, която е моя работа, и смърт, която не е моя работа. Макар че вторият тип е много по-разпространен, когато видя смърт, аз заприличвам на ловджийско куче, което вдига глава и започва да души.
Доктор Брайънт потвърди опасенията на стюарда, че жената е мъртва. Естествено тогава още не беше възможно да се произнесе относно причините за смъртта, без да е направена аутопсия. Именно тогава мосю Жан Дюпон изказа предположението, че мадам Жизел е умряла поради алергичен шок предизвикан от ужилване от оса. За да потвърди думите си, той показа осата, която сам беше смачкал малко преди това.
Обяснението беше съвсем правдоподобно и беше напълно възможно да бъде прието. На шията на мъртвата имаше белег от убождане съвсем като от ужилване, а в самолета се намери и осата.
В този момент аз имах късмета да погледна надолу и да видя това, което на пръв поглед също би могло да се вземе за умряла оса. Това беше туземският шип с жълти и черни копринени нишки в края.
В този момент дойде мистър Кланси и каза, че това е шип, който е изстрелян през специална тръба, така, както правят някои диви племена. По-късно, както знаете, беше намерена и самата тръба.
Докато кацнахме, в главата ми вече се въртяха няколко хипотези. Когато се оказах стъпил на твърда земя, умът ми отново заработи с нормалната си бързина.
— Продължавай, Поаро — прекъсна го Джеп. — Няма смисъл да страдаш от излишна скромност.
Поаро го стрелна с поглед и продължи:
— Две неща ми направиха впечатление… Както и на всеки друг. Това беше дързостта на престъплението, извършено по този начин, и изумителният факт, че никой не бе забелязал нищо!
Имаше още две неща, които ми се сториха интересни. Едното беше, че се намери оръжието. Както казах на моя приятел Джеп след предварителното следствие, било е напълно възможно то да бъде изхвърлено през прозореца, но не беше. Защо? Би било много по-трудно да се открие или да се проследи произхода на самия шии, но туземската тръба с етикет за цената е нещо съвсем друго.
Тогава какво е обяснението? Очевидно убиецът е искал да намерим оръжието.
А защо? Само един отговор ми се струваше логичен. Ако се намери отровен шип и туземска тръба, естествено е да се предположи, че убийството е извършено именно с тази тръба. Ето защо реших, че убийството не е извършено по този начин.
От друга страна както установи медицинската експертиза, смъртта без съмнение беше причинена от отровния шии. Затворих очи и си зададох въпроса кой е най-сигурният начин да се забие отровен шип в шията на един човек. Отговорих си веднага — най-лесно това може да бъде направено с ръка.
Това обясни защо е трябвало да намерим тръбата. С нея се създаваше впечатлението, че убийството е извършено от разстояние. Стигнах до извода, че убиецът е имал възможност да застане в непосредствена близост до мадам Жизел.
Имаше ли такъв човек? Да, двама. Двамата стюарди. И двамата биха могли да застанат до нея и да се наведат над масичката й, без никой да забележи нещо необичайно.
— Само те ли?
— Не. Също и мистър Кланси. Той единствен от пътниците е минал по пътеката непосредствено до мъртвата… А аз си спомних, че именно той първи предположи, че убийството е извършено с туземската тръба.
Мистър Кланси скочи на крака.
— Протестирам! — извика той. — Протестирам! Това е възмутително!
— Седнете — каза Поаро. — Още не съм свършил. Трябва да опиша точно как стигнах до заключението си.
Така. Имах трима заподозрени — двамата стюарди и мистър Кланси. Никой от тях на пръв поглед не приличаше на убиец, но все пак трябваше да се уверя.
След това се замислих за осата. Тази оса ми се стори много странна. Най-напред, никой не я беше забелязал, докато не сервираха кафето. Сам по себе си този факт ми се стори много любопитен. На този етап си създадох теория за убийството. Реших, че убиецът е подготвил за пред света две отделни обяснения за трагедията. Първото, по-простото, беше, че мадам Жизел е била ужилена от оса и вследствие на това е умряла. Дали такова обяснение би се приело или не, е зависело от това, дали убиецът ще успее да скрие отровния шип или не. И двамата с Джеп бяхме съгласни, че това би могло да стане много лесно, стига никой да не подозира, че има някаква мръсна игра. Копринените нишки на шипа без съмнение са били поставени впоследствие, за да заприлича по цвят на оса.