Момичето вече е било влюбено във вас. Само че вашата цел са били парите, а не бракът.
И още нещо е усложнило изпълнението на плана ви. В Ле Пине сте срещнали мадмоазел Джейн Грей и сте се влюбили в нея. Именно това ви е накарало да започнете една много по-опасна игра.
Решили сте, че трябва да получите и парите, и момичето, в което сте се влюбили. Убийството сте извършили, за да получите пари, и не сте имали намерение да се откажете от плодовете му. Заплашили сте Ан Морисо, като сте й казали, че ако разкрие самоличността си веднага, неминуемо ще я заподозрат. Вместо това сте я убедили да си вземе няколко дни отпуск, отишли сте заедно в Ротердам и там сте се оженили.
След време сте я подучили как да предяви претенции за парите си. Не е трябвало да казва нищо за работата си като прислужничка и е трябвало да изглежда, че когато е извършено престъплението, тя е била в чужбина с мъжа си.
За жалост времето, когато Ан Морисо е трябвало да отиде в Париж и да поиска наследството си, съвпадна с времето, когато аз заминах за там с Джейн Грей. Това никак не е влизало в сметките ви. И аз, и мадмоазел Грей бихме могли да познаем Ан Морисо като Мадлен, прислужницата на лейди Хорбъри.
Опитали сте се да се свържете с нея навреме, но безуспешно. Накрая сам сте заминал за Париж и сте разбрал, че Ан Морисо вече е ходила при адвоката. Когато сте се видели, тя ви е казала за срещата си с мен. При това положение ситуацията е станала опасна за вас и сте решили да действате бързо.
Намерението ви е било жената, за която сте се оженили неотдавна, да не живее дълго след забогатяването си. Веднага след женитбата двамата сте подготвили завещания, с които оставяте всичко един на друг. Колко вълнуващо!
Предполагам, че първоначално сте възнамерявали да не бързате особено. Може би сте се канели да заминете за Канада… Под предлог, че тук вече нямате пациенти. Там сте смятали отново да приемете името Ричардс, а жена ви е трябвало да пристигне при вас по-късно. Както и да е, не се съмнявам, че не след дълго тя щеше, за съжаление, да умре и да остави значително състояние на безутешния вдовец. След това щяхте да се върнете в Англия като Норман Гейл, който е имал късмета да направи щастлив удар в Канада. Само че при новите обстоятелства сте решили, че няма време за губене.
Поаро замълча, а Норман Гейл отметна глава назад и се разсмя.
— Разбира се, вие безпогрешно знаете какви са били намеренията на хората! Трябвало е да се отдадете на професията на мистър Кланси! — Гласът му изведнъж стана дълбок и гневен. — Никога не съм чувал такъв водопад от безсмислици! Мосю Поаро, това, което витае във въображението ви, едва ли може да се приеме за доказателство.
Поаро нямаше вид на обезсърчен.
— Може би не може — отговори той. — Но аз разполагам и с доказателства…
— Така ли? — усмихна се Норман подигравателно. — Може би ще успеете да кажете и докажете как точно съм убил старата Жизел, след като всички прекрасно знаят, че нито веднъж не съм се доближил до нея?
— Ще ви кажа точно как сте извършили убийството — отговори Поаро. — Какво ще кажете за съдържанието на чантата си? Били сте на почивка. Защо тогава ви е била зъболекарската престилка? Ето този въпрос си зададох. И ето отговора… Защото тя твърде много прилича на престилката на стюардите… Ето какво сте направили… Когато стюардите са сервирали кафето и са отишли в другия салон, вие сте отишли до тоалетната. Там бързо сте гримирали лицето си, облекли сте престилката, взели сте една лъжичка от шкафовете срещу тоалетната и забързано, като истински стюард, сте преминали по пътеката към мястото на мадам Жизел. Забили сте шипа във врата й, пуснали сте осата от кибритената кутийка, върнали сте се в тоалетната, където отново сте се преоблекли. След това бавно и спокойно сте се върнали на мястото си. Цялата операция не е отнела повече от две минути. Хората не обръщат особено внимание на стюардите. Единственият човек, който би могъл да ви разпознае, е била мадмоазел Джейн. Но вие познавате жените! Винаги щом една жена остане сама, особено когато пътува с привлекателен млад мъж, тя използва всяка възможност, за да се огледа в огледалцето си и да оправи вида си.
— Така ли — усмихна се подигравателно Норман Гейл. — Колко интересна теория. Само че е само теория. Има ли още нещо?
— Доста — отговори Поаро. — Както казах, човек е склонен да се издава, докато води разговор… Проявихте непредпазливостта да споменете, че сте работили в някаква ферма в Южна Африка. Това, което пропуснахте да споменете, но аз си направих труда да установя със сигурност е, че тази ферма и била за отглеждане на змии…