По лицето на Норман Гейл за първи път се появи страх. Той се опита да каже нещо, но не успя.
Поаро продължи:
— Там сте се подвизавали със собственото си име Ричардс. Изпратихме телеграфно ваша снимка и тя беше разпозната. Същата снимка беше разпозната и в Ротердам, където сте се оженили за Ан Морисо.
Норман Гейл отново се опита да каже нещо и отново не успя. Нещо у него изведнъж се промени. Хубавият, жизнен млад мъж изведнъж заприлича на плъх с неспокойни очи, който се мъчи да избяга, но няма накъде…
— Бързането осуети плановете ви — продължи Поаро. — Директорката на „Институт дьо Мари“ ускори допълнително нещата, като е писала на Ан Морисо. Би било подозрително да не се обърне внимание на тази телеграма. Успели сте да убедите жена си, че ако не прикрие някои факти, или тя или вие ще бъдете заподозрени в убийството на мадам Жизел, тъй като за жалост и вие сте били в самолета. Когато сте се срещнали след разговора й с мен, вие още повече сте ускорили нещата. Уплашили сте се, че бих могъл да накарам Ан да ми каже истината… Може би и сама е започнала да ви подозира… След това сте я накарали да напусне бързо-бързо хотела и да се качи на влака. Дали сте й отровата насила и сте оставили празното шишенце в ръката й…
— Куп долнопробни лъжи!
— Ни най-малко. На шията й е имало синина.
— Това са лъжи, казвам ви!
— На шишенцето дори има ваши отпечатъци.
— Лъжете! Бях с…
— А, да. Бяхте с ръкавици? Мосю, струва ми се, че това малко признание е напълно достатъчно.
— Проклет малък шарлатанин! — Норман стана лилав от злоба, лицето му беше неузнаваемо. Той се нахвърли върху Поаро, но Джеп беше по-бърз. Той го стисна в желязна хватка и каза с равен глас:
— Джеймс Ричардс, с псевдоним Норман Гейл, арестувам ви по обвинение за предумишлено убийство. Предупреждавам ви, че всичко, което кажете, ще бъде записано и използвано като доказателство.
Норман Гейл се разтрепери ужасно. Имаше вид на човек, който всеки момент може да получи инфаркт.
Навън чакаха двама цивилни полицаи, които го отведоха.
Останал насаме с Поаро, дребният мистър Кланси пое дъх, изпълнен с възторг.
— Мосю Поаро — каза той. — Това наистина е най-вълнуващото преживяване в живота ми. Бяхте чудесен!
Поаро се усмихна скромно.
— Не, не. Джеп заслужава не по-малко възхищение. Той направи истински чудеса, докато установи, че Гейл е Ричардс. Канадската полиция в момента издирва Ричардс. Имал е връзка с някакво момиче, за което се е смятало, че се е самоубило, но на бял свят са излезли факти, които говорят за убийство.
— Ужасно! — възкликна мистър Кланси.
— Това е един убиец — каза Поаро. — И като много други убийци, жените го намират привлекателен:
Мистър Кланси се изкашля.
— Горката мис Грей.
Поаро поклати тъжно глава.
— Да, да. Казах й, че животът може да бъде много ужасен, но тя е смело момиче. Ще преживее всичко това.
С машинално движение Поаро оправи купчината вестници, които в гнева си Норман Гейл бе разпръснал.
Нещо прикова вниманието му — беше снимка на Виниша Кър на някакво конно състезание, „разговаряща с лорд Хорбъри и техен общ приятел“.
Поаро я подаде на мистър Кланси.
— Виждате ли това? След около година ще прочетете обява: „Съобщаваме за годежа и предстоящия брак между лорд Хорбъри и Виниша Кър.“ И знаете ли кой ще е отговорен за този брак? Еркюл Поаро! Ще нося отговорност и за още един брак…
— Лейди Хорбъри и Реймънд Бараклъф?
— О, не. Тези двама души не ме интересуват. — Той се наведе напред. — Имам предвид брака между мадмоазел Джейн Грей и мосю Жан Дюпон. Помнете ми думата!
Някъде около месец по-късно Джейн отиде при Поаро и му каза:
— Трябва да ви мразя, мосю Поаро.
Изглеждаше бледа и уморена, а около очите й имаше тъмни кръгове.
— Мразете ме, ако ви харесва — отговори той. — Но ми се струва, че сте от хората, които предпочитат да гледат истината в очите, отколкото да живеят в рая на глупците… А и не бихте живели в този рай кой знае колко дълго… Отърваването от съпруги е порок, който се задълбочава.
— Беше толкова симпатичен! — каза Джейн и добави: — Никога вече няма да се влюбвам.
— Естествено — съгласи се Поаро, — с това е свършено.
Джейн кимна.
— Трябва да си намеря някаква работа. Нещо интересно, което да ме погълне изцяло.
Поаро наклони стола си назад и погледна тавана.
— Бих ви посъветвал да заминете с Дюпон в Персия. Това е много интересна работа.