— Мислех, че е само ваш ход в разследването.
Поаро поклати глава.
— Напротив. Археологията и древното грънчарство толкова ме заинтригуваха, че наистина изпратих чека с дарението, което бях обещал. Тази сутрин научих, че очакват да заминете с тях. Можете ли да рисувате?
— Да, в училище доста ме биваше.
— Отлично. Мисля, че ще се почувствате много добре.
— Наистина ли искат да замина с тях?
— Разчитат на това.
— Би било чудесно — каза Джейн — да се махна за известно време…
По лицето й плъзна червенина.
— Мосю Поаро — погледна го тя с подозрение. — Нали не дадохте тези пари само, за да сте… за да сте мил с мен?
— Мил? — възкликна той, ужасен от мисълта. — Мога да ви уверя, мадмоазел, че когато става дума за пари, аз съм самата деловитост!
Той доби толкова обиден вид, че Джейн трябваше да помоли за извинение.
— Мисля — каза тя, — че трябва да посетя някои музеи, за да се запозная с древното грънчарство.
— Добра идея.
Джейн се спря на вратата и се върна назад.
— Може би не сте дали онези пари, само за да бъдете мил към мен, но все пак бяхте много мил.
Тя го целуна по върха на главата и излезе.
— Ca, c’est tres gentil14! — каза Еркюл Поаро.