Лейди Хорбъри беше освободена. Последва я Виниша Кър.
Показанията на Виниша Кър не се различаваха много от тези на спътничката й. Каза, че името й е Виниша Ан Кър и че адресът й е „Литъл Падъкс“, Хорбъри, Съсекс. Връщала се от Южна Франция. Доколкото можела да си спомни, никога преди не била виждала мъртвата. Не забелязала нищо подозрително по време на полета. Да, видяла как някои от пътниците се мъчели да убият оса. Единият от тях, според нея, успял. Това било след като сервирали обяда.
Мис Кър Излезе.
— Изглежда тази оса те интересува много, мосю Поаро.
— Осата не е толкова интересна сама по себе си, но навежда на някои мисли, струва ми се.
— Ако питаш мен — смени темата Джеп, — трябва да обърнем повече внимание на двамата французи. Седели са от другата страна на пътеката, срещу мадам Морисо. Изглеждат опърпани, а по стария им очукан куфар има емблеми от къде ли не. Няма да се изненадам, ако са ходили в Южна Америка или Борнео, или където там беше. Разбира се, не бихме могли да разберем мотива, но ми се струва, че ще можем да го получим от Париж. За този случай ще трябва да поискаме съдействие от френската полиция. Той е повече тяхна работа, отколкото наша. Все пак, ако питате мен, именно тези двамата биха направили подобно нещо.
— Това, което казвате, не е изключено, разбира се — отговори Поаро, — но за някои неща не сте прав. Тези двама мъже не са убийци, както намеквате. Напротив, те са двама много известни учени археолози.
— Ами! Шегуваш се!
— Ни най-малко. Познавам ги по физиономия много добре. Това са мосю Арман Дюпон и синът му, мосю Жан Дюпон. Наскоро са се върнали от някакви много интересни разкопки в Персия, недалеч от Суса.
— Продължавай. — Джеп сграбчи един паспорт.
— Може и да си прав, драги Поаро, но трябва да признаеш, че видът им не е кой знае какъв, нали?
— Най-известните хора обикновено не изглеждат кой знае как. Мен самия, moi, qui vous parle5, много често са ме вземали за фризьор!
— Не думай! — възкликна Джеп с усмивка. — Е, добре, хайде тогава да поговорим с тези изтъкнати археолози.
Мосю Дюпон баща заяви, че мъртвата му е напълно непозната и че по време на полета не е забелязал нищо особено, тъй като е водил много интересен разговор със сина си. Изобщо не бил ставал от мястото си. Да, наистина имало оса и синът му я убил.
Мосю Жан Дюпон потвърди всичко това. Изобщо не бил забелязал какво става около него. Осата го подразнила и я убил. За какво са разговаряли? За древната керамика от Близкия Изток.
Мистър Кланси, който влезе след това, доста се изпоти. Той, според инспектор Джеп, знаеше прекалено много за индианските тръби и отровните шипове.
— Вие самият притежавате ли подобен инструмент?
— Да… всъщност имам такова нещо.
— Така ли?! — Инспектор Джеп едва не подскочи, когато чу това.
Дребният мистър Кланси щеше да изпищи от вълнение.
— Вие не трябва… не бива да ме разбирате погрешно! Причината е съвсем невинна… Мога да обясня…
— Да, предполагам, че ще обясните.
— Виждате ли, написах книга, в която убийството се извършваше точно по този начин…
— Така ли?
Интонацията на инспектор Джеп отново издаваше заплаха. Мистър Кланси продължи забързано.
— Всичко се свеждаше до отпечатъците от пръсти… ако разбирате какво искам да кажа… Беше нужно да имам илюстрация… искам да кажа… отпечатъците… разположението им… разположението им върху тръбата, ако ме разбирате, и понеже видях да се продава такова нещо… беше на „Чаринг Крос роуд“… преди поне две години… така че го купих и един приятел художник… беше така добър да го нарисува заедно с отпечатъците за илюстрация. Мога да ви кажа коя е книгата… „Уликата на аления лист“… и кой е приятелят ми…
— Запазихте ли тръбата, мистър Кланси?
— Но… да, наистина… Струва ми се… Да, запазих я.
— И къде е тя сега?