Докато вървеше обратно към кабинета си, ръцете на Стив бяха свити в юмруци. Колко прекрасно би било да открият убиеца на Сюзън Бланчард! Разбира се, Телфорд щеше да обере лаврите, но всички в полицията щяха да знаят истината. Така щеше да се въздаде справедливост във всяко отношение.
Когато отвори вратата на кабинета си, видя Джоан и следовател Нийл Маккартни, които го чакаха. Нийл беше едър, раздърпан двайсет и няколкогодишен мъж. Стив не помнеше да го е виждал спретнат. Дори стойката му, когато седеше, бе винаги отпусната. Нерядко си бе задавал въпроса как ли е изглеждало това момче в униформа. Нищо чудно пословичната му неспретнатост да бе подтикнала ръководството да го прехвърли колкото е възможно по-скоро към цивилната полиция. Този ход бе само от полза за криминално-следствения отдел — Нийл беше добър полицай, проницателен, разсъдлив и упорит до крайност.
— Така. Имаме разрешение да поръчаме географски профил — съобщи Стив, докато заобикаляше изпружените крака на Нийл. — Аз лично ще отнеса материалите в университета веднага, щом приключим тук. И така, Нийл, какво прави Блейк?
— Доколкото мога да преценя, нищо интересно. Спи до късно, излиза да си купи вестник и мляко, и да вземе няколко касети от видеотеката. После се прибира у дома. Понякога прескача по обяд до букмейкърите да заложи на някое надбягване, пие по две бири в местната кръчма и се разхожда из парка. Прибира се пак в апартамента си и доколкото мога да преценя, стои до късно и гледа телевизия. Съдя по светлината на телевизионния екран. Нищо необичайно, никакви опити да се крие. И слава богу, като се има предвид колко малко хора се занимават със следенето. Кой го знае какво прави в промеждутъка между нашите смени. Понякога пък, когато някой от нас го следи, той не си подава носа от къщи по цял ден. Може да има и харем — няма начин да разберем.
Стив кимна.
— Знам, че това не е задоволително. Но засега просто трябва да следим нашия приятел господин Блейк толкова отблизо, колкото ни е възможно. Докато не попаднем на реална следа, той е всичко, с което разполагаме. Може да поразпитате дискретно съседите от долния етаж — дали не са забелязвали, че някой го посещава. Но първо трябва да сте абсолютно сигурни, че не са в приятелски отношения с него. Не искам Блейк да се досети, че все още ни интересува. Какво ще кажеш, Нийл?
Нийл сбръчка нос. Беше работил с шефове, които мразеха да се подлагат на съмнение решенията им. Но познаваше достатъчно добре Стив Престън, за да прецени, че няма да го упрекне, задето казва откровено мнението си. Особено сега, когато бяха само тримата.
— Не мисля, че е препоръчително, шефе — поде той. — Те са млада двойка, по на двайсет и няколко години, очевидно от хората, за които полицаите по принцип са лоши хора, нали разбирате? Според мен ще счетат за свой дълг да уведомят Блейк, че онези мръсници от полицията се навъртат наоколо.
Стив беше разочарован, но се довери на преценката на Нийл.
— Джон ли е на смяна днес? — попита той.
— Аха — Нийл се прозя.
— Добре. Иди да си починеш, Нийл. Гледай да се наспиш.
— Сигурен ли сте, че няма нищо за мен, шефе?
— Абсолютно. Джон ще се справи сам. Ако имаме нужда от теб, ще викаме.
Нийл разгъна полека едрото си тяло и се протегна с наслада.
— Няма да възразя. Да не повярваш — ще ми се съберат повече от осем часа сън! Току-виж организмът ми изпаднал в шок.
Той се потътри навън.
— Значи да държа фронта, така ли, шефе? — попита Джоан.
— Да. Аз ще прескоча до университета да се видя с някакъв тип на име Тери Фаулър. Доктор Камерън изпрати съобщение, че е уговорила всичко. Не знам колко време ще се бавя — зависи колко дълго трябва да описвам случая на Фаулър. Мисля после да се обадя и на Фиона. Така че, ако не се видим, ще си пишем.
Стори му се странно, че влиза в сградата на катедра „Психология“ и не се отправя веднага към кабинета на Фиона. Портиерът го упъти към стаичката на третия етаж, където работеше Тери Фаулър заедно с още един дипломант. Стив почука на вратата и за негово учудване отвътре се разнесе женски глас.
Той отвори вратата и надникна вътре. Имаше две компютърни бюра. Едното беше празно, зад другото седеше млада жена с късо подстригана, изрусена коса, която стърчеше на фитили, яркочервено червило и очила с плътни черни рамки. Целите й уши блещукаха, пробити на по три места с халки, плюс обици с клипс на всяко. Стив се усмихна.