— Че къде другаде хора като нас могат да срещнат някого, когото да поканят на вечеря? Ако искаш, може изобщо да не говорим за работа — каза Тери. — Няма да те разпитвам за десетте ти най-велики случая, ако обещаеш да не искаш от мен дефиниция на теорията на Жан Пиаже11. Хайде де, няма какво толкова да загубиш. Дори да ти е тъпо, става дума само за няколко часа. Ако пък се забавляваш, няма да те предам.
Приятно развълнуван, но все още предпазлив, Стив зарови пръсти в тъмната си коса.
— Много е внезапно.
Тя сви рамене.
— Животът е прекалено кратък. Трябва да умееш да се възползваш от всеки момент.
— Защо искаш да излезеш точно с мен?
— Боже мили, бива те да разпитваш, а? — Тери се засмя, а белите й зъби лъснаха и му напомниха на големия лош вълк. — Защото мисля, че си умен и имаш чувство за хумор, защото изглеждаш добре, и защото не си изкукуригал психолог. Четири основателни причини. И така, ще вечеряме ли заедно или не? Ако откажеш, няма да се обидя. Голямо момиче съм. Ще направя и анализа, не се безпокой.
Стив поклати глава, напълно объркан. Срещата се развиваше изцяло в разрез с предварителните му представи.
— Добре, хайде да вечеряме заедно — той сам се учуди на решението си, но веднага установи, че перспективата му се струва приятна.
— Браво, Стив. Ще ти се обадя утре, веднага щом приключа. Може ли? — тя вече посягаше към папката.
Съзнавайки, че го отпращат, Стив стана.
— Ами… исках да попитам за вечерята… Къде да запазя маса? Каква храна предпочиташ?
Тя сви рамене.
— Където искаш. Месо не ям, но обичам риба. Не мога да се сетя за национална кухня, която не харесвам.
— Защо ли не съм учуден? До скоро, Тери.
Стив тръгна по коридора към кабинета на Фиона, ухилен до уши. Не можеше да повярва, че се беше случило. Беше застрелян на място от чара на едно напълно непознато момиче. Наруши най-твърдите си принципи и не помнеше да се е чувствал толкова добре от месеци насам. Може би най-сетне късметът му се обръщаше.
Глава 33
Усмивката на Стив угасна веднага, щом видя Фиона. Когато влезе в кабинета й, тя седеше, вперила безизразно очи в екрана на компютъра, сключила ръце зад главата си.
— Чудесен ден, нали? — заяви той блажено и се разположи на дивана.
Фиона го изгледа така, сякаш внезапно бе полудял.
— Така ли?
— Така мисля — каза той доволно. — Току-що имах много интересен разговор с Тери Фаулър.
— Прекрасно — каза разсеяно Фиона. — Тери е много способна. Уверена съм, че ще ти свърши работа — гласът й заглъхна и тя впери поглед в стената над главата му.
— Фиона… Какво ти става?
— Извинявай, Стив. Почти не съм мигнала тази нощ. Малко съм… объркана.
— Нали искаше да говорим за нещо? — подсказа той.
Фиона се намръщи и потърка горната част на носа си с палец и показалец.
— Знам. Струваше ми се очевидно, когато ти оставих онова съобщение, а сега… не знам. Може би реакцията ми е пресилена.
Да види Фиона подчертано смутена беше толкова рядък случай, че Стив не можеше да остави нещата така.
— Слушам — каза той. — После ще решим заедно колко е сериозно.
Тя кимна.
— Не звучи по-невероятно от всички останали обяснения. Събудих се посред нощ, както ми се случва понякога, нали знаеш. Нямаше видима причина, но не можех да заспя отново. Отидох горе да поровя в Интернет, и влязох в една дискусия, където обсъждаха убийството на Джейн Елиъс. Като че ли всички бяха на едно мнение — че арестуваният е невинен.
Фиона си пое дълбоко дъх.
— Знам много добре колко ниско мнение имаш за хората, които киснат в Интернет посред нощ за някакви виртуални разговори, но някои от хората действително познаваха арестувания и твърдяха, че няма нито ум, нито смелост да измисли и изпълни такъв план. Помисли само — ако полицията е заловила невинен човек и убийството на Джейн няма нищо общо с връзката й с таен агент на ирландската полиция, логичният извод е, че нейният убиец и убиецът на Дрю Шанд са едно и също лице.
— Това е пресилено, Фай, и ти го знаеш. Различни страни, напълно различен начин на действие, а доколкото ни е известно, не е открита отлика, която можем да определим като „подпис“ на серийния убиец.
— Има своеобразен „подпис“, Стив. Дрю и Джейн бяха много известни писатели на трилъри за серийни убийци, бяха печелили награди, книгите им бяха филмирани. При това и двамата са убити по начин, който възпроизвежда почти дословно убийство, описано от тях самите.
11
Жан Пиаже (1896–1980 г.) — Швейцарски психолог, направил първото систематично изследване на натрупването на познания у децата. — Бел.прев.