— Но ние не знаем дали Джейн Елиъс и Дрю Шанд са получавали подобни анонимни писма, нали? От Ирландия ме увериха, че не са намерили нищо подобно в кабинета на Джейн Елиъс.
Макар и склонен да приеме аргументите на Фиона, че се е появил сериен убиец, лично за себе си Стив не искаше да се примири с мисълта, че писмата представляват действителна заплаха. Защото ако беше така, най-близкият му приятел би трябвало да бъде следващата жертва на убиеца. Имаше чувството, че се вледенява само като си го помислеше.
Фиона се взираше безизразно в лицето му. Думите му минаваха край ушите й и не можеха да уталожат тревогата, която я гризеше отвътре като червей.
— Знам само едно — ако наистина съществува такъв сериен убиец, Кит почти сигурно е в списъка на жертвите му, дори авторът на писмата да е друг. Той отговаря на всички изисквания, също като Джорджия. Трябва да предприемеш нещо, Стив.
Глава 34
Докато вървяха по оживената Холборн Стрийт, Фиона беше необичайно мълчалива. Бяха се упътили към едно тихо кафене, където Стив бе уговорил да се срещнат с инспектор от полицията на Централен Лондон. Настроението й видимо хармонираше с мрачното небе и високите, тъмни викториански сгради, надвиснали над тях, докато вървяха към Фарингдън Роуд. В опит да я изтръгне от мрачните й мисли, Стив попита:
— Твоята дипломантка има ли обичая да кани на вечеря мъже, с които току-що се е запознала?
— За Тери ли говориш?
— Покани ме на вечеря.
— Доколкото виждам, все още не може да контролира импулсите си — Фиона като че ли се поразвесели.
— Често ли го прави? — повтори Стив, странно потиснат от тази представа.
— Дали кани често почти непознати мъже на вечеря? Не, не мисля така. Но има слабостта да се подчинява на всякакви пориви, хрумвания и вдъхновения, без да се замисля.
— Аха — каза Стив.
— Точно такава жена ти трябва, Стив. Жена, която да те измъкне от утъпкания път — каза тя, пъхна ръка под неговата и го притисна леко над лакътя.
— Такъв ли съм в твоите представи? Човек, който се тътри по утъпкан път?
— Признай си, че си роб на навиците и на прекалената предпазливост. Една кратка среща с очарователна вихрушка като Тери може да ти се отрази добре.
— Значи мислиш, че тя очаква само това? Кратка среща? — Стив се опита да говори шеговито, в тон с думите на Фиона.
— Нямам представа. Съжалявам, не исках да намекна, че за нея си само повод да прекара приятно няколко часа. Доколкото знам, за Тери не се говори, че има безразборни връзки. Работя с нея от две години, но единственото, което съм видяла е, че умее да поставя всеки мъж на мястото му. Което в нейните представи като че ли е на една ръка разстояние. Което — добави тя бързо — е съвсем разумно. Нагледала съм се на студентки, които провалят следването си само заради това, че са най-привлекателни в групата и не могат да устоят на ухажванията на колегите си.
— Но Тери не е такава, това ли искаш да кажеш?
Те отстъпиха встрани, за да пропуснат една жена с бебе в количка.
— Категорично не. Съзнава, че е привлекателна, но никога не злоупотребява с това. Когато започна да работи върху дипломната си работа, живееше с някакво момче, но се разделиха… трябва да има вече осемнайсет месеца. Оттогава като че ли няма никой или поне никой от значение. Трябва наистина да те е харесала — тя отново притисна ръката му и му се усмихна.
— Познаваш я доста добре — отбеляза Стив.
— Продължаваш да разпитваш, което сигурно означава, че си приел поканата.
— Да.
Фиона повдигна вежди.
— Чудесно. Време ти е да живнеш малко, Стив. Отпусни се. Мисля, че Тери ще ти подейства разтоварващо. Тя е умна и талантлива, но и също забавна.
Стив се усмихна.
— Така мисля и аз. Като че ли ще трябва да внимавам с госпожица Фаулър.