— Което е препоръчително в началото на една връзка — каза Фиона с лукава усмивка.
— По-спокойно! Засега само ще вечеряме заедно, не се е пренесла у дома.
Фиона премълча, само го изгледа проницателно, пусна ръката му и влезе в кафенето. То бе открито точно когато модерните кафе-барове бяха най-популярните заведения в града, обзаведено в изчистения стил на деветдесетте години. Стените бяха боядисани в различни нюанси на естествени тонове, навсякъде се виждаха пищни цветни аранжименти във високи алуминиеви вази. Столовете бяха ниски, с ергономична форма, цветовете на ниските масички напомняха на различни видове билков чай. За звуков фон служеше универсално търпима британска попмузика, достатъчно висока, за да заглушава съскането на кафе-машините. Заведението беше доста встрани от университета и тук рядко идваха студенти. Сега, в предобедните часове, бяха заети само няколко маси. Стив я поведе към една ъглова маса, където никой не би могъл да подслушва разговора им. Прегледаха обширното меню и Фиона си поръча капучино, а Стив — шварц. Той извади пура, запали я и изпрати едно съвършено кръгче дим към тавана.
Фиона се усмихна.
— Правиш това само когато си нервен — каза тя.
— Така ли?
— Забелязвала съм го и преди. Когато си напрегнат, започваш да правиш димни кръгчета.
— Това съм аз за теб — най-обикновено опитно зайче — каза Стив добросърдечно.
Преди Фиона да успее да отговори, в кафенето влезе висока чернокожа жена в елегантен светлокафяв делови костюм. Носеше куфарче. Жената спря на вратата, огледа се, и когато видя Стив, се насочи към тях. Докато наближаваше, Фиона успя да я огледа подробно. Обувки с ниски токове, стегнати мускули на прасците. Късо подстригана коса, високи скули, орлов нос, тъмни очи зад очилата с елегантни рамки. Възрастта й не можеше да се прецени лесно, но Фиона си каза, че след като е главен инспектор от криминалната полиция, трябва да е минала трийсет и пет години. Когато застана пред масата им, жената кимна на Стив и подаде ръка на Фиона.
— Доктор Камерън? За мен е чест да се запознаем. Аз съм Сара Дювал от криминалния отдел на полицията на централен Лондон.
Ръкуваха се и Сара Дювал седна срещу Фиона.
— Радвам се да те видя отново, Стив — кимна тя сухо.
— Благодаря, че отдели време да дойдеш, Сара. Знам, че си затънала в работа.
— Всички сме така — отвърна инспектор Дювал. Сервитьорът донесе кафетата и тя си поръча двойно еспресо. Фиона не се учуди. Тази жена трябваше да поддържа с нещо енергията, която я бе катапултирала толкова високо в йерархията на столичната полиция, и надали можеше да разчита единствено на подкрепа и похвали от страна на колегите.
— Стив каза, че искате да говорите с мен във връзка с издирването на Джорджия Лестър — каза тя и впери проницателния си поглед във Фиона.
— Честно казано, колкото повече обмислям предположенията си, толкова повече се убеждавам, че губя времето на всички вас — измърмори Фиона, съзнавайки, че губи обичайната си увереност, може би смутена от повелителния тон на другата жена.
— Склонна съм да ви изслушам и после да преценя — каза Сара Дювал. — Бихте ли ми обяснили за какво става дума?
Фиона започна от самото начало, от убийството на Дрю Шанд, и нахвърля в общи линии хипотезата, която беше изложила пред Стив. Сара Дювал слушаше в пълно мълчание. Лицето й беше абсолютно неподвижно, по тялото й не трепваше нито едно мускулче. Когато Фиона приключи, тя просто кимна и каза:
— Разбирам.
После взе чашата и отпи малко от кафето си.
— Мисля, че ни най-малко не ми губите времето — каза тя и хвърли поглед към Стив. — Надявам се, мога да говоря съвсем откровено?
— Фиона знае какво означава изразът „поверителни сведения“ — потвърди той.
Дювал взе лъжичката и започна да разбърква замислено кафето си.
— Основното разследване на изчезването на Джорджия Лестър се води от полицията в Дорсет, където е била видяна за последен път. Там е открита и колата й. Аз участвам, доколкото лондонското й жилище се намира в моя участък. Налагаше се да бъдат проведени проучвания на територията на Лондон и бе решено те да се проведат от по-високопоставени служители, отколкото са обикновено тези, на които се възлага издирването на изчезнали лица. Предполагам, че причините са очевидни — Фиона кимна, впечатлена от спокойния и уверен тон на жената.