Тя протегна ръце над главата си, отпусна ги и започна да обмисля получената информация. От професионална гледна точка случаите несъмнено представляваха интерес за нея. Но важното бе да прецени дали е в състояние да даде някакво конструктивно предложение по следствието. Беше работила по различни случаи с полицията на различни европейски страни, и понякога се чувстваше затруднена от недостатъчното разбиране на начина, по който обществото функционираше в тях. От друга страна, в главата й вече се зараждаше някаква представа за убиеца, която би помогнала на полицията в издирването му.
Едно беше сигурно. Докато тя се колебаеше, убиецът вероятно планираше следващото си убийство. Фиона доля чашата си и взе решение.
Глава 4
Тъкмо слизаше по стълбите с „Пътеводител за Испания“ в ръка, когато чу, че се отваря външната врата.
— Здрасти! — подвикна тя.
— Доведох Стив — отвърна Кит отдолу. Манчестърският му акцент бе станал по-забележим под въздействието на алкохола.
Фиона беше прекалено уморена, за да се зарадва на перспективата да пият и разговарят до късно през нощта. Слава богу, беше само Стив. Той беше почти част от семейството, толкова близък, че нямаше да се обиди, ако тя си легнеше по някое време и ги оставеше да продължат сами. Фиона надникна през парапета на стълбите надолу към тях. Най-важните мъже в живота й представляваха странно контрастна двойка: Стив беше висок, много слаб и тъмнокос. Масивното мускулесто тяло на Кит бе причина да изглежда по-нисък, отколкото бе всъщност. Бръснатата му глава лъщеше на електрическата светлина. Тъкмо Стив, с неспокойните си очи и фини ръце с дълги пръсти, приличаше на интелектуалец, докато Кит напомняше по-скоро на патрулен полицай, който работи като охранител в нощен клуб през свободното си време. Сега и двамата гледаха нагоре към нея, с абсолютно еднакви, глуповати момчешки усмивки.
— Доколкото виждам, вечерята си я е бивало — отбеляза сухо Фиона и изтича надолу. Застана на пръсти, за да целуне Стив по бузата, после отвърна на прегръдката на Кит.
Той я целуна звучно по устните и заяви:
— Липсваше ми.
После се упъти към кухнята.
— Не ми се вярва — възрази Фиона. — Прекарали сте си чудесно по мъжки, погълнали сте възмутителни количества ястия от животински трупове, изпили сте… — тя наклони глава и се замисли — три бутилки червено вино…
— Никога не греши — намеси се Кит.
— … и сте се заели да оправяте света — заключи Фиона. — Много по-добре сте си били без мен.
Стив се разположи на един от кухненските столове и пое чашата за коняк, предложена му от Кит. Приличаше на преследван човек, комуто постепенно се изяснява, че може би се е добрал до убежище. Той вдигна чаша и иронично предложи тост:
— Да пукнат враговете ни. Права си, Фай, но в друг смисъл.
Фиона седна срещу него и придърпа чашата си.
— Струва ми се невероятно — каза тя закачливо.
— Доволен съм, че не дойде с нас, защото си достатъчно нафукана и без да слушаш цяла вечер оплакванията ми, че съм работил с оня задник Хорсфорт вместо с теб.
Стив вдигна ръка, за да покаже на Кит, че конякът му е достатъчно.
Кит се облегна на един от кухненските шкафове, обхванал своята чаша в широките си ръце.
— За фукнята си прав — отбеляза той. Усмивката, която й отправи, показваше недвусмислено колко се гордее с нея.
— Друго си е да те познават отблизо — отвърна Фиона. — Искрено ти съчувствам за днешния ден, Стив.
Преди Стив да успее да отговори, Кит се намеси.
— Можеше да се очаква, че ще стане така. Операцията беше осъдена на провал от самото начало. Като изключим всичко останало, самият факт, че сте действали с примамка, никога не би минал пред съдебните заседатели, дори Блейк да бе лапнал въдицата и да бе изпял всичко. Британските съдебни заседатели никога не могат да преодолеят предразсъдъците си по отношение на подвеждащите обстоятелства. Обикновеният човек, който си пие бирата в кръчмата, счита за нечестно да прилъгвате хората, защото не можете да си намерите доказателства по общоприетия начин.
— Не го усуквай, Кит, ами кажи каквото имаш да казваш — каза саркастично Стив.
— Предполагах, че вече сте стигнали до заключението от аутопсията — опита се да протестира Фиона.
— И още как — отвърна Стив. — Цял ден имам чувството, че съм облякъл власеница и си посипвам главата с пепел.