— Както споменахте и вие, чуваха се намеци, че госпожа Лестър може сама да е инсценирала изчезването си, за да вдигне шум в медиите. До известна степен ние също допускахме такава възможност. Но лично аз не мисля, че случаят е такъв. Като изключим всичко останало, оказва се, че тя вече е била ангажирала бодигард, който трябвало да я съпровожда на обиколката — не мисля, че би си дала труда да прави нещо такова, ако планираше да изчезне с рекламна цел. Освен това притесненията и скръбта на съпруга й са напълно искрени, и всички, които я познават, ме уверяват, че тя никога не би му причинила подобно нещо. Следим телефона и пощата на господин Фицджералд — с негово изрично съгласие — все още никой не е искал откуп за госпожа Лестър, а ако беше отвлечена, това задължително щеше да се е случило досега.
Както твърдите и вие, остава мъчителното предположение, че госпожа Лестър е мъртва, и по-точно, че е била убита. Нищо не подсказва, че може да е станала жертва на фатална злополука. По тези причини подходът ни съответства на първоначалните стадии на следствие при убийство. Това, което ми казахте, е смущаващо, но в известен смисъл съм доволна, че го казахте, защото то съвпада напълно с предположенията, които ми подсказва моят инстинкт. Наистина ми се иска някой да се бе сетил да ми каже нещо за анонимните писма.
Фиона доби разкаян вид.
— Вината до голяма степен е моя. Джорджия настояваше тя и Кит да представят писмата в полицията, но приятелят ми, Кит, възразяваше. Той мислеше, че ги е писал някакъв безобиден луд и не искаше да го обвинят, че се възползва от убийството на Дрю Шанд, за да си прави реклама. Трябваше да бъда по-настоятелна. Съжалявам.
Дювал кимна. Нищо в израза й не подсказваше, че има желание да успокои Фиона. По-скоро личеше, че според нея Фиона е трябвало да прецени по-точно ситуацията. После тя каза:
— Но сега искам да ги видя колкото е възможно по-скоро.
— Ще ви ги изпратя още днес — обеща Фиона. — Те са в кабинета ми. Наистина съжалявам, бях притеснена и не съобразих да ги взема със себе си.
Дювал стисна устни и прие мълчаливо извинението.
— И така, какво да правим от тук нататък? — Стив явно искаше да промени разговора, преди напрежението между двете жени да премине във враждебност. — Не ми се вярва, че ще ти дадат разрешение да претърсваш Смитфийлд само въз основа на предположенията на Фиона.
Дювал отново отпи от кафето си. Явно така печелеше време, каза си Фиона.
— Мога да опитам — каза тя след малко. Отпи още кафе. — В полицията в централен Лондон имаме един-двама съдии, които са в състояние да проявят разбиране. Освен това сме в много добри отношения с администрацията на пазара. Всъщност един наш екип е разположен на самия пазар. Ще ви бъда задължена, доктор Камерън, ако можете да ми кажете нещо повече за психиката и личността на човека, който извършва тези престъпления — и дали според вас е възможно той да нанесе нов удар. — Тя се усмихна едва забележимо. — Предотвратяването на ново престъпление е подходящ аргумент за пред съдии.
— Не се занимавам пряко с поведенчески отклонения — каза Фиона. — Работата ми е чисто академична. Когато съставям профили, не се интересувам дали предполагаемият престъпник е бил малтретиран от баща пияница и дали е страдал от нощно напикаване. Това е работа на клиничните психолози, които имат необходимия опит.
Дювал кимна.
— Разбирам. Лично аз предпочитам известна академична строгост при издирването на престъпника — каза тя сухо. — Но има ли все пак още нещо, което бихте могли да ми кажете, въз основа на познанията ви за методите на такива престъпници?
— Гневът е основният подтик за такива престъпления. Повечето серийни убийства имат някакъв сексуален подтекст, но понякога мотивите могат да бъдат съвсем различни. Съществуват серийни убийци от така наречения мисионерски тип. Те считат за свой свещен дълг да отърват света от определен вид хора, които според тях не заслужават да живеят. Наскоро работих по подобен случай с испанската полиция. В настоящия случай бих казала, че мотивът за убийствата е загуба.
— Загуба ли?
— Повечето зрели хора приемат собствената си личност като комплекс от взаимносвързани фактори — поясни Фиона. — Така че, ако загубим родител, ако се разделим с любим човек, ако рухне кариерата, на която сме се посветили, ние преживяваме загубата, страдаме, но не губим усещането си за идентичност. Но съществуват хора, които не са в състояние да съхранят целостта на своята личност. Това са хора, които концентрират съществуванието си само върху един негов аспект. И ако се случи да го загубят, те губят безвъзвратно душевното си равновесие. Някои се самоубиват, а една по-малка група насочват мъката и яростта си навън и се опитват да си отмъстят на хората, които според тях носят вина за случилото се.