— Но колкото и странно да звучи, логиката ни принуждава да мислим, че ако Джорджия е мъртва и всички тези убийства са свързани, причината се крие в написаното от жертвите.
Дювал кимна.
— Жертвата режисира собственото си убийство.
— Четете творчеството на жертвата, за да откриете убиеца — намеси се Стив. — Правило номер едно за залавяне на нестандартни убийци.
— И той ще убие отново — каза невъзмутимо Сара Дювал.
Точно това бяха думите, от които се боеше Фиона, въпросът, който я преследваше от мига, в който попадна на определени пасажи в „Сега и завинаги“.
— Да. Ако не бъде спрян, ще продължи да убива. Това, което трябва да направите, е да съставите списък на потенциални жертви и да се погрижите за безопасността им.
За миг Дювал изгуби невъзмутимото си изражение и хвърли поглед към Стив, сякаш очакваше помощ от него. Но лицето му остана напълно неподвижно.
— Не знам какво бих могла да направя — каза тя колебливо. Очевидно не й беше приятно външен човек да й дава съвети как да си върши работата.
— Струва ми се съвсем очевидно — каза спокойно Фиона. Сега, когато знаеше, че става дума за съдбата на Кит, хладнокръвието й се върна и тя пое нещата в свои ръце. — Става въпрос за награждавани писатели, автори на трилъри за серийни убийци, и то такива, които са били филмирани. Свържете се с Асоциацията на авторите на криминална литература. Те ще ви свържат със специалисти, които могат да ви помогнат по-нататък.
— Но сигурно има десетки писатели, които отговарят на това описание — възрази Сара Дювал. — Не е възможно да охраняваме всички.
— Можете поне да ги предупредите — тонът на Фиона не допускаше възражения. Лешниковите й очи светеха с непреклонен блясък в сумрака на заведението.
Същата непреклонност сякаш се отразяваше в лицето на Сара Дювал.
— Изключено — каза тя. — Струва ми се, че не сте обмислили предложението си докрай, доктор Камерън. Само това ни липсва, да избухне масова паника. Достатъчен ни е сегашният медиен цирк, при положение, че все още не сме сигурни жива ли е Джорджия Лестър или не. Едно огласяване на подозренията ни в този момент би било безотговорно.
Фиона я изгледа яростно.
— Някои от тези хора са мои приятели. Живея с един от тях. Ако вие не ги предупредите, ще ги предупредя аз.
Фините ноздри на Сара Дювал се издуха. Тя се обърна към Стив.
— Доколкото си спомням, ми каза, че тя разбирала от поверителност?
Стив постави ръка над лакътя на Фиона, но тя го отблъсна нетърпеливо.
— Главен инспектор Дювал има право — каза тихо Стив. — Все още не знаем нищо със сигурност. Ако предизвикаме преждевременна паника, това може сериозно да намали шансовете ни да заловим някога този човек. Знаеш, че е така, Фай. Ако не ставаше дума за Кит, ти първа би препоръчала да не доставяме на убиеца удоволствието от публичното огласяване на злодеянията му.
— Да, Стив, сигурно бих казала така — сопна се Фиона. — Но сега става дума за Кит, и моят дълг към него е далеч по-голям от задълженията ми към полицията.
Настана застрашително мълчание.
Накрая Дювал каза:
— Разбира се, можете да предупредите приятеля си да бъде нащрек. Но настоявам тези сведения да не се разпространяват.
Фиона изпръхтя презрително.
— Какво си мислите, че имате работа с идиоти ли? Това са все жени и мъже, които живеят благодарение на богатото си въображение. Още от убийството на Дрю Шанд всички писатели на криминални романи в Шотландия поддържат ежедневна връзка помежду си. Една от тях вече се обърна към мен с молба за професионално мнение. Повечето от тях знаят каква е професията ми. Ако намерите Джорджия, нарязана на парчета в Смитфийлд, телефонът ми ще прегрее. Нямам никакво намерение да казвам на тези хора, че нямат повод да се безпокоят.
— Фай, знаеш, че има разлика между това да им кажеш да бъдат по-предпазливи и да ги уведомиш директно, че са потенциални жертви на сериен убиец. Знаеш също така, че ако искаш, можеш да бъдеш по-въздържана в съветите си — каза Стив.
Фиона отблъсна стола си и стана.
— Ти може и да си забравил Лесли, Стив, но аз не съм и никога няма да я забравя. И сега ще постъпя така, както намеря за добре, а не както ти би предпочел.
Стив я проследи с поглед, докато излизаше от заведението. Вървеше толкова бързо, че косата й се развяваше.
— О, по дяволите — простена той.