Кожата на голото й тяло бе настръхнала — не само от студ, но и от страх. Всъщност беше толкова уплашена, че би настръхнала и в тропически климат. Помнеше, че докато прехвърляше сметките за месеца, бе чула почукване на вратата. Погледна през прозореца и видя непознат бял товарен микробус на алеята пред входа. Но човекът, който стоеше пред вратата, бе позната гледка за нея — носеше пакет и бележник, и беше облечен в униформата на куриерската служба, по която тя получаваше работата си.
Не бе очаквала, че днес ще й изпратят още нещо от централата. Пък не беше и обичайният час — куриерът идваше обикновено малко преди обед. Каза си, че може да е нещо спешно, може би договорът на Брантингъм. В сутрешния си мейл Фил бе споменал, че отива към финализиране. Сузана бе отворила вратата и се бе усмихнала на куриера.
Така й не разбра с какво я бе ударил. Усети само удара.
Следващото, което почувства, бе страхотна болка. Болка, която се просмукваше отвсякъде в непрогледния мрак. Чу и шум на мотор, усети движение. Лежеше на една страна и от устата й се стичаше слюнка. Не можеше да помръдне. Бавно, като че ли беше много пияна, тя се опита да прецени източника на болката. Болеше я най-много главата — като при много тежка мигрена, само че болката не тръгваше от предната част на главата, а от тила.
Ако степенуваше болката, след главата идваха раменете. Ръцете й бяха извити зад гърба, това разбра по ужасните болки в мускулите. Опита да се изправи и нов пристъп на болка прониза краката й. Доколкото можа да прецени сред този хаос от мъчителни усещания, глезените й бяха вързани за китките.
Ако успееше да лежи напълно неподвижно, болката намаляваше. Беше много силна, но й позволяваше да мисли и за нещо друго. Мрак и движение. Допир на груба тъкан под бузата й. Повече от ясно беше, че се намира в багажника на кола.
Тогава я обзе страхът.
Нямаше представа откога пътуват. Нямаше начин да измери времетраенето на болката.
Най-сетне движението спря с рязко разтърсване. Шумът на двигателя утихна. Тя се опитваше да долови някакъв звук, но не чу нищо. После капакът на багажника се отвори полека. Светлината й подейства като удар, дори й се повдигна. После очите й се приспособиха и тя видя един тъмен силует, очертан на фона на вечерното небе.
Сузана отвори уста и закрещя. Мъжът се засмя.
— Няма кой да те чуе, скъпа — каза той с доста силен шотландски акцент.
Мъжът се приведе и я повдигна, сумтейки от усилие, докато я вадеше от багажника. Докато вървеше, залиташе леко под тежестта й. Лицето й бе притиснато в рамото му и тя не можеше да види нищо. След малко въздухът стана по-топъл и тя разбра, че са влезли някъде. Още няколко крачки, завой надясно и внезапно ги обля студена флуоресцентна светлина. Той я остави да падне и тя изкрещя, когато се удари в студения, облицован с плочки под. Главата й се удари в нещо твърдо и студено.
Следващия път, когато дойде на себе си, установи, че е гола. Седеше върху тоалетна чиния, ръката й бе прикована с белезници към окачалката за кърпи, здраво зазидана в стената. Замаяна и объркана, тя постепенно разбра, че краката й също са оковани и веригата опасваше основата на тоалетната чиния.
Но поне вече знаеше къде се намира. Томас бе наел тази вила, построена на един нос в най-пустата част на корнуолското крайбрежие, за да отпразнуват там първата годишнина, откакто бяха заедно. Прекараха тук цяла седмица, разхождаха се по скалите, наблюдаваха птиците, готвеха си сами, и се любеха всяка нощ. Беше истинска идилия.
А това сега беше кошмар.
Кошмар, който ставаше все по-ужасен.
Когато тя извика, мъжът се появи. Беше висок и широкоплещест, мускулест като състезател по вдигане на тежести. Тъмната му коса бе подстригана по войнишки, но лицето му й бе странно познато. Не можеше да се сети къде го бе виждала преди, но пък и в него нямаше нищо забележително. Невзрачно лице. Ако трябваше да го опише, чертите му биха отговаряли на хиляди мъже. Тъмни вежди, сини очи, бледо лице, прав нос, обикновена уста, скосена назад брадичка. Единственото странно нещо беше, че бе облечен с бяла престилка и на врата му висеше слушалка. Застана на вратата и започна да я оглежда.
— Защо правите това? — проговори Сузана с усилие.