— Не е твоя работа — отвърна той. После извади още един чифт белезници. — Ако се съпротивляваш, ще те боли много повече.
Опита се да го удари със свободната си ръка, но той бе по-бърз. Сграбчи китката й и щракна около нея гривната на белезниците. Вдигна ръката й и я прикова към една водопроводна тръба. После извади ролка лейкопласт и залепи китката й към стената, така че изобщо не можеше да помръдне.
Колкото и да беше уплашена, Сузана не можа да потисне учудването си, когато той извади маншон от апарат за кръвно налягане, уви го около ръката й над лакътя и го наду. После излезе от стаята. Когато се върна, тя разпозна веднага устройството, което носеше. Беше дарявала кръв почти всяка година.
— Какво правите? — простена тя, докато той търсеше вена и забиваше иглата в нея.
— Вземам ти кръвта — отвърна той спокойно, с тона на медицинските сестри от Центъра по кръвопреливане.
Тя продължи да гледа невярващо. Кръвта потече по тънката тръбичка и започна да плиска в контейнера.
— Вие сте луд! — изкрещя тя.
— Не. Просто съм по-различен — отвърна той, седна на ръба на ваната и зачака.
— Какво ще правите с мен?
— Ще те храня и ще внимавам да поемаш достатъчно течности. И ще източвам кръвта ти — той стана и понечи да излезе от малката баня.
— Да не сте вампир? — попита тя едва чуто.
Той се обърна и се усмихна. Привидно нормалният му тон беше най-ужасното от всичко, което й се бе случило досега.
— Не. Художник съм.
Когато се върна, той носеше най-различни четки за рисуване — от най-фина, калиграфска, до такива, които бяха близо два сантиметра широки. Когато установи, че е източил почти половин литър кръв, той отдели ръката от апарата и я освободи от маншона, притискайки раничката с палец. Постави памук и го залепи с лейкопласт, за да спре кървенето, после свали излишния вече лейкопласт. Отключи белезниците и отстъпи бързо, за да не може тя да го удари.
— Ето, нали не боля никак, скъпа?
Постави съда с кръвта в умивалника и излезе отново. Този път се върна с кутия енергийна напитка, картонена чиния с няколко филии, намазани с пастет от черен дроб, както и пет-шест шоколадови бисквити. Постави всичко на пода, така, че Сузана да може да го достига с лявата си ръка.
— Заповядай. Така няма да чувстваш слабост и организмът ти ще възстанови загубената кръв.
После й обърна гръб и тя сякаш престана да съществува за него. Взе съда с кръвта и пъхна четките в горния джоб на престилката си. Отстъпи назад и заоглежда внимателно стената. Над ваната бяха поставени два реда плочки, но над тях се издигаше измазана в бяло стена — около половин квадратен метър. Той подбра средна четка и я натопи в кръвта.
После започна да рисува.
Сузана започна да хлипа.
Глава 36
Докато допиваше втората си чаша кафе, Стив започна да се чуди дали не проявява симптоми на маниакална депресия. Нямаше и час, откакто бе станал, и вече не помнеше колко пъти настроението му се бе сменяло от напрегнато очакване до дълбоко отчаяние.
От друга страна, както самият той бе споменал едва вчера пред Фиона, тези промени в настроението можеха да се считат за болестни симптоми, само ако бяха неоснователни. А Стив имаше основания за пълния диапазон на изпитваните вълнения. Оптимизмът, макар и постоянно охлаждан от вродената му предпазливост, се дължеше на Тери Фаулър. Ако си вършеше работата така добре, както му бе гарантирала Фиона, и ако Джоан се бе ориентирала правилно в подбора на случаите, издирването на убиеца на Сюзън Бланчард можеше да напредне значително за първи път от много месеци насам. Това щеше да бъде достатъчна награда за него. А към всичко това се прибавяше и перспективата да вечерят с Тери днес. Не си спомняше кога за последен път бе очаквал среща с жена, изпълнен с увереност, че ще прекара добре. Не трябваше да забравя да запази маса някъде. Не биваше да е прекалено изискан ресторант — искаше и двамата да се чувстват добре. Но пък и не искаше да е нещо прекалено непретенциозно, защото държеше тя да разбере, че се отнася сериозно към нея. В друг случай би се обадил на Кит, за да му препоръча някое място. Но точно днес това бе изключено.