— Никой не казва, че е станало по твоя вина — подчерта Кит. — Знаем, че големият шеф те прегази. Ако някой би трябвало да се самобичува, това е само той. Но можеш да заложиш пенсията си, че Тефлоновия Телфорд ще успее да се измъкне като Пилат Понтийски. Ами да — поде той снишавайки гласа си до дълбокия бас на шефа на Стив, — редно е от време на време да оставяш решението на по-низшите чинове, но очаквах Стив Престън да се представи по-добре.
Стив бе вперил поглед в чашата си. Кит не му казваше нищо ново, но когато го чуваше от страничен човек, провалът загорчаваше отново в устата му. Утре щеше да се изправи лице в лице с колегите си, съзнавайки, че той ще опере пешкира. Някои от тях бяха достатъчно добре запознати с ведомствената политика, за да преценят, че той е просто предопределен за жертвен агнец, но имаше много други, които щяха да се възползват от възможността да злорадстват зад гърба му. Това бе цената на миналите му успехи. При тежката конкуренция във висшия ешелон на столичната полиция важеше само последният ти случай — успешен ли е бил или не.
— Наистина ли не продължавате да търсите убиеца? — Фиона бе забелязала, че Стив изпада в потиснато настроение и се опита да отклони разговора в по-положителна посока.
Стив вирна бунтарски глава.
— Това е официалната позиция. Действително, всякакви други изявления биха ни накарали да изглеждаме още по-безнадеждни идиоти в очите на публиката. Но аз не мога да приема това положение. Някой е убил Сюзън Бланчард и ти знаеш дори по-добре от мен, че този тип убиец не се ограничава с едно убийство.
— И какво смяташ да направиш по въпроса? — попита Фиона.
Кит я изгледа замислено.
— Въпросът е по-скоро какво смяташ да направиш ти…
Фиона поклати глава, опитвайки се да потисне раздразнението си.
— А, не, номерът ви няма да мине. Няма да ме накарате да се почувствам отговорна. Казах, че никога вече няма да работя с лондонската полиция след тази история, и го казах съвсем сериозно.
Стив разпери ръце в опит да я успокои.
— Дори някой да ми бе отпуснал бюджет да те ангажирам, не бих се осмелил да те обидя така.
Кит дръпна един от столовете и седна с лице към облегалката.
— Така е, но не забравяй, че тя ме обича. Аз ще рискувам да я обидя. Хайде, Фиона, нищо няма да ти стане, ако хвърлиш един поглед върху материала от работата с примамката. От чисто академичен интерес.
Фиона изпъшка.
— Единственото, което искаш, е документацията да се търкаля из къщи, за да се ровиш ти из нея — опита тя друга тактика. — Би било от полза за гадните ти романчета.
— Не е честно! Отлично знаеш, че никога не чета поверителни сведения за лична изгода — възмути се Кит.
— Видя ли? — парира веднага Фиона.
Кит се разсмя.
— Важното е ченгето да е честно, шефе.
Стив се облегна на стола си и се замисли.
— От друга страна, ако…
— О, защо не вземете да пораснете и двамата — измърмори Фиона. — Имам много по-важна работа от това да се ровя из гадната операция, организирана от Андрю Хорсфорт.
Стив погледна Фиона. Познаваше я достатъчно добре, за да прецени какво предизвикателство би надвило ината й, а беше в достатъчно отчаяно положение, за да опита.
— Проблемът е там, че следата вече е изстинала. Има повече от година, откак бе убита Сюзън Бланчард, и около десет месеца, откакто престанахме да се интересуваме от други заподозрени, освен Френсиз Блейк. Не искам случаят да остане неразрешен. Не искам децата й да растат, обременени от куп въпроси без отговор. Съзнаваш какво емоционално страдание причинява отсъствието на сигурност. Държа да хвана копелето, което е извършило това. Но имаме нужда от нови улики — завърши той. — И както казва Кит, в най-лошия случай материалът може да ти бъде от полза в академичните изследвания.
Фиона хлопна вратата на хладилника.
— Ужасен манипулатор се извъди — оплака се тя. Но дори съзнанието, че той засяга умишлено слабите й места, не промени нищо. Опита последен вариант. — Стив, аз не съм клиничен психолог. Работата ми не е да изслушвам разказа на този или онзи за тъжния му живот. Аз работя с факти и цифри. Впечатленията не могат да ми бъдат от полза. Дори да седна и да потисна отвращението си достатъчно дълго, за да прегледам всичко, което е натворил Хорсфорт, се съмнявам, че ще мога да направя някакъв полезен извод от всичко това.